Специално за теб по повод на Игор Северянин, изрових от библиотеката стихосбирката му Ананаси в шампанско. Била съм отбелязала едно стихотворение:

Живеем остри, мигновени
с разглезения си каприз:
да бъдем хладно вдъхновени,
а нашта реч да е сюрприз.

Как мразим евтените копия
и техния банален тон,
мечтаем стряскаща утопия
да тъпче като розов слон.

Душата фино крепне, гние
културата като рокфор...
Но вярвам: вятър ще завие,
нектар ще пръска с горд акорд!

Поет ще дойде в дните близки –
ще пее, ще се възпари
и музи – бивши одалиски –
в любовници ще претвори.

Опиянил се от харема,
ще си изгуби той ума ...
И всички плюли на трирема*,
с русалки ще се задомят!

О, век на шеметна наслада
с безлистно затрептели дни,
модернизирана Елада
и овехтели новизни!

1911

*Триремът е галера с три реда гребла