"В сряда, а понякога и по-рано, виждам в ... брой на вестника обява за филма, който очаквам. Пише: „От петък“. Затварям вестника. Знам, че от петък ще започне период от време, когато ще отида да го гледам. Още нямам представа в кое кино и кога, но ще отида.
После идва петък и отминава. И дума не може да става да отида през първите почивни дни. Направя ли го, дори тръпката от очакването ще трае прекалено кратко. А и тогава ходят всички.
Чакам.
През следващата седмица всеки ден преглеждам програмата на кината и часа на прожекциите, най-близкия салон или салона, който най-много ми харесва. Преценявам не само залата, но и пътя дотам, а ако трябва да съм напълно откровен, и тротоара. На него после ще поискам от случаен минувач цигара и ще я изпуша с бавно удоволствие, мислейки си за някои от диалозите във филма. Ще стигна дотам да избера и на кой тротоар ще си изхвърля фаса след прожекцията. На първата прожекция — тази от осем и половина — смятам да отида сам или с някого. Дори е още по-добре да изляза от вкъщи след вечеря и да помоля някой приятел да дойде малко по-рано, за да се разходим около киното и после да влезем за последната прожекция.
И чакам. Чакам. Казвам си: „Ще отида другата седмица“.
Седмица след седмица ставам свидетел как киносалоните се променят, намаляват и знам, че следващия четвъртък ще треперя, защото от петък може би вече няма да прожектират този филм. За щастие после продължават да го дават в едно малко кино в края на града като в бавна агония, която не спира, защото ме чака. Сега е по-трудно, понеже е далеч, нещата са по-объркани, по-сложно е да намериш човек, който още не го е гледал.
Чак тогава започва да ме привлича нова, лукава идея и щом ми идва наум, решавам съзнателно да я осъществя — нещо безумно, ала неустоимо.
Няма да отида.
Ще се потрудя чак през последния четвъртък с ясното съзнание, че на другия ден филмът ще изчезне. Ще се обадя на всички познати, за да им кажа, че наистина трябва да отидем на кино, защото е последният ден. В случай че някой наистина пожелае да дойде, ще съм си подготвил добро извинение: „Няма да успея да стигна навреме“.
Ще оставя филма, който исках да гледам на всяка цена, да си отиде. Не можех да го изпусна, а го изпускам и от утре ще разправям колко съжалявам, задето го изпуснах. В петък отварям вестника, проверявам всички кина и се уверявам, че наистина не го дават повече, изчезнал е.
И по някакъв необясним начин се чувствам удовлетворен."
Франческо Пиколо

Редактирано от hypey на 20.10.24 14:44.