СВЕТЕЦЪТ
Високо в планината ,
където се докосват
върховете с небесата,
където като стражи
изправени стоят
вековни борове и буки,
в скалата бяла
загадъчно показва се
от времена далечни
старинен малък храм.
Дочува се камбана медна
и нежно гали въздуха
във утринта прохладна
Монасите възхвални песни вече пеят
за рилския преблаг светец .
Трептящи пламъчета от свещички
и слънчеви лъчи едва пробили в мрака
танцуват благодарствено
във този час
Такъв Светец ,
с такава преданна любов и вяра
с безмерна доброта с сърцето,
накарал даже мечката -стравница
смирена ,
като агънце до него да стои.
Преблаг и боголюбец
светец на българския род
до днес закрилник и небесен страж
с милитвите си всеотдайни
закриля родната земя и целия народ
Свети Иване,
застъпнико набесен,
чрез твоите молитви
спасени и смирени ,
усетили божествената милост,
безброй изстрадали човеци
спасили своите души
и болните тела,
сега благодарят и те прославят
Свещичките и нашите молитви
са цялата надежда,
да се докоснем
до твоята безмерна святост,
и да усетим
чрез пламъчето малко
огромната любов и топлота
Камбаната тържествено
оглася планината.
Светеца наш любим,
навярно с радост и любов огромна
ни благославя в този миг
от небесата
Ръце към теб въздигаме свети Иване,
молитвите ни чуй
и благодарността ни приеми
Меги Дупаринова