Не мога да кажа, че съм обичала свекърва ми, но си имахме уважението.
Помагала ни е много, проявявала е разбиране като жена. От друга страна я гледахме години наред, къпех я, храних я, буквално съм я носила по лекарски кабинети.

Тъща съм и пак ще съм, и съм далеч от светица.
Явно изхождайки от максимата, че Господ на бодлива крава рога не дава, нямам синове, та да съм свекърва.
Кой знае какво чудо щях да съм.

А ти уважавай повече свекървите си. Нямаш никакво основание за отношението си.