|
Превод: Добромир Тонев
Имам усещането, че вече съм писал и то отново към теб, колко уникално добър е този превод. Поне равен. Този Добромир Тонев е сторил най-близкото до вселяване на душата си във Висоцки, за да успее да преведе не думите, а вдъхновението му на български. На третия куплет за трети път настръхвам- мога да си снимам кожата за доказателство, но знам, че нямаш нужда от такова.
Едно от нещата, за които ми се иска да "приказвам", но си го спестявам е неспокойният търсещ дух на малкия ми син. Ние обичаме децата си с обич която може да бъде сравнена с помитаща стихия, но много рядко, ако изобщо, изпитваме към тях чувства като възхита или преклонение. Това изпитах - дребничкият ми дух гледаше към неговия гигантски. Но той не беше сам.
В неделя бях зрител на Софийския маратон. Това е събитие за великани. Млади момичета, стари жени, момчета и дядовци, дебели, куцащи, патрави... в последните километри нямаше нито един пред когото да не немеех, а ако бях сам почти сигурно е че нямаше да сдържа и сълзи.
На люлинския булевард преди тунела едно къдрокосо момче спря, преви се и започна да крещи от болка. После се изправи и продължи.
Момче. Момченце.
Беше точно пред мен, до ръба на тротоара. Нещо му казах, но изобщо не помня какво.
Сега от бюрото си в нормалността и спокойствието на рутината даже не съм сигурен че не е била сън тази неделя.
(После в понеделник, като в живо свидетелство на стихотворението на Висоцки, част от тях разказваха за експедицията си до Базовия лагер на Еверест и Айлън пик)
"Слезнете, о светци от календара и вижте в този славен век - непобедим по дързост, дух и вяра, към вас се доближава жив човек."
Нали ти казвам - в неделя ги видях.
|
Re: Стихче [re: Nerv]
