Да, точно.
Гоним задачи, мислейки за театър и кино, пускаме климатика в офиса с очи в картини на Хималаите или отиваме на задължително парти, като не си позволяваме дори да мислим за тиха вечер у дома...
:-)
Или притежанието - сервизи, кафеварки, дивани и... компютри, вместо концерт в планината или онази "градина и библиотека" на Цицерон.

Или пък за споделянето - много силно ми се стори за тук. Говорим о том, что не надо нам, а о том, о чём хочется, нет.
Горим за друго отвътре, не за ппдб и възраждане, но колко по-безопасно е да говорим (и да се обиждаме) за нещата, за които не ни пука.

Отколкото за някоя малка подробност за открита рана, гордост или радост, споделелени, но дълбоко наши.

Стори ми се за тук точно това стихче.

(Поетите са ми тема - извънземни са те. Това, че този Северянин е отворил вратата към мен отвътре веднъж, не значи че с всичките му писания ще е така. Но ще потърся още от него тези дни. Хубаво е като намери човек такива образи)

Редактирано от Green Light на 15.10.24 10:23.