Кажи, моля, какво мислиш, приказките само забавни ли са или и поучителни?
Защо да ги четем? Само защото сме овладели четмото ли?

Приказките са отпреди четмото и писмото, те са истории, които са се случили или може би са се случили така, или така би трябвало да са се случили, разказвани вечер край пещерния огън. Автентичните древни приказки не са за забавление, те са разкази за човешката природа, невидимите сили, непознатото и очаквай неочакваното. Хубавата приказка учи на предпазливост, когато е нужна, смелост, когато е нужна, търпение, когато е нужно, съобразителност и състрадание.

Като бях малка и оставах да спя при баба и дядо, баба ме приспиваше с приказки - ненаписани, непрочетени, а автентични български приказки за караконжули, върколаци, самодиви и таласъми, предавани от поколения от ухо на ухо. Години по-късно попаднах на една книга, сборник на автентични нашенски приказки и фолклорни предания, събирани и преразказани от етнограф. И много от историите там бяха приказните разкази, чути от моята баба. Четях много приказки - приказки на народите, приказки от най-добрите световни и наши писатели, разказвачи на приказки, стари митове и легенди - де що имаше издадена книга с приказки, беше прочетена. А като деца обожавахме да си разказваме вездесъщите страшни случки и градски легенди, задължително вечер, щом падне мрак, защото тогава страшното е най-страшно.

И така, без да се усетя, на свой ред станах разказвач на приказки за децата на братовчедите ми, а по-късно и за моето. Не четени и преразказвани, повечето от тях вече ги знаеха, а мои, нови съчинявани на момента приказки. Ходеха ми по петите: "како Алиса, разкажи ми приказка". Вече са големи хора с деца, още ги помнят моите детски приказки. А синковецът на свой ред в тийнейджърските си години се увлече да съчинява приказни истории и да ги прави на компютърни игри.
Новите технологии не прощават.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите