Как, как се постига това, няма как да е без връзка на двете същества, връзка с Чувства като Взаимност и Любов.
Приказката е нагледен показател за Силата която ни е дадена, дори и при животните.

Приказките, особено красивите, ни карат да се замислим, кои сме ние, какво ни е дадено и какво вършим с него?


Иначе защо да ги четем-щото сме се научили да четем ли?

Всъщност исках и да покажа, че Духът падна и стана човек, но като се научи на писмо и четмо-съвсем завоня!
Но творческите ни способности, заложени у нас по Негово подобие, са в нас.
Това показва тази приказка от линкът-това е КАМБАНА, за към глухите и слепите.

Кажи, моля, какво мислиш, приказките само забавни ли са или и поучителни?
Защо да ги четем? Само защото сме овладели четмото ли?

Мнението е позиционирано и няма нищо общо!