|
Сценарист на втората серия на Тревожност е Уникалната. Вместо да губи времето си в безполезни спорове с мен тук, тя е решила да ми покаже, че всичките ми предположения за това как този сериал ще се развие като вълнуващо явление на телевизионния небосклон са погрешни.
Не съм си губила времето да чета "уникалните кинопрозрения" на клубния уникат, стигат ми свадливите и изригвания в политиканските теми
Самоубийството, обаче става банално досадно заради очевидна супер скучна причина, а прекрасната наистина игра и реплики на майката са напълно унищожени от дървенящината на Ани Пападополу. Тя била много зле, бе, аз това не съм го занаел?!
Пападопулу не ми е любимка, аха-аха да развия и аз непоносимост към нея, но съм се приучила да мисля, че когато не харесвам някой артист, то може да е предизвикано не от нейните/-говите способности, възможности и талант, а от неподходящата за нея/него роля. Дори да се смята, че добрият артист затова е добър, за да може да изиграе всякакви роли, опитът ме е научил, че да, има такова нещо и такава връзка, но има и достатъчно примери, че невинаги такава зависимост е налице.
Понастоящем вече си отидоха от белия свят купища, цели поколения блестящи актьори, които всички знаехме. Дойде времето да излязат на преден план тия, които са нямали шансът да бъдат сред първите и по една или друга причина са останали незабелязани и в сянка в по-голямата част от артистичната си кариера. И изведнъж настъпи тяхното време. Изиграха най-после своите големи роли, в които се открои талантът им, който преди не беше забелязван.
Така, например, преди 10-13 години открих за себе си Валентин Танев в постановката "Швейк" по любимия на всички ни Хашеков герой. Там Геро играеше Швейк и тази постановка се игра над 200 пъти, над 5 сезона, докато все още броях броя на спектаклите. И там Геро си е Геро, Швейк и половина - толкова да се покрива с представата ми за Швейк
ОООбаче, истинската изненада беше Валентин Танев! В тази постановка той за час и половина се превъплъти брилянтно в цели 15-ина роли: санитар в лудницата, затворник, вдовицата Мюлерова, войника от лазарета, фелдкурат Ото Кац – военния свещеник, сапьорът Водичка, фелдфебелът Биглер, палача. Танев се превъплащава също в руснак, казак, грузинец и татар, както и няколко породи кучета. За мен той беше просто потресаващ и от тогава знам, че талантът е странно нещо. Цял живот може да изглеждаш, ако не посредствен в дадена област, да кажем среден, не особено забележим и открояващ се сред звезден облак от гениални актьори. И изведнъж да сразиш всички с едно такова мълниеносно супермайсторско превъплъщаване в роли, които уж не блестят с кой знае какво предизвикателство. След това проследих всички неща в театъра и на екрана, в които Танев е играл и които успях да намеря и разбрах, че ролите, които е играл не са били режисирани така, че да бъде забелязан неговият талант, защото фокусът е падал върху други роли и актьори. Но ако светлините на прожектора осветят по същия начин неговите роли, то той би бил от големите звезди. Така разбрах, че много актьори нямат големия късмет да бъдат навреме забелязани.
Нещо подобно ми се случи и с Владо Пенев. Не го харесвах тоя човек нито като актьор, нито като водещ на разни креатурни предаванийца, нито като излъчване. Като човек не го познавам. И изведнъж попадам на спектакъла "Бащата" с него в главната роля на баща с проблеми на възрастта като деменция в Народния и си преобръщам мнението за него на 180 градуса в рамките на същите час и половина.
Аз съм доста консервативен човек. Не бързам да си изградя мнение, въпреки че се доверявам много на първоначалното си спонтанно усещане за човек, ситуация и пр. Все пак чакам да го видя поне в няколко проявления, преди да си създам окончателно мнение. Но създам ли го веднъж, после много трудно го променям. И все пак се случва да го променям. Не много често, но не и крайно рядко. И добре, че е така. Защото знам, че винаги мога да бъда изненадана. Даже подозирам, че съзнателно поддържам консерватизма си, за да мога да бъда изненадана, ако изобщо човекът, актьорът, героят, авторът или ситуацията съдържа потенциал да ме изненада:-))) Защото тези мименти на изненада и мълниеносно преструктуриране на гледната точка освен, че са приятни, шокиращи, но и много провокативни и предизвикателни в добрия смисъл.
Та, съм склонна да дам шанс и на Попадопулу и да не бързам да я заклеймявам като теб. Явно много ти е важно бързо да сложиш на определено място всички и да им залепиш етикета:-)))
Освен това, смятам, че нейната роля е такава. На Пенко Г. - също. Поначало образът на психотерапевта, на психолога, на психиатъра и особено на психоаналитика в съзнанието на типичния зрител или читател е точно такъв - плосък, скован, схоластичен, неизразителен, направо една скучна мутра. Това не е нито екшън герой, нито психотрилъров герой, каквито явно са очакванията на една немалка част от зрителите, повлияни от друг американизиран типаж на психотерапевта.
Мене по-скоро ме изненадва Пенко Г. Като че ли съм го виждала по-пластичен и гъвкав в други роли, но пак повтарям, че образът на психотерапевта е точно такъв, какъвто го показват във филма. Той не трябва да показва емоции, да не дава лична информация за себе си. Сдържан е във мимики, жестове, движения, крайно пестелив на думи, дистанциран и прикрит откъм външни изразявания, за да не провокира свръхочаквания на клиента върху себе си и прехвърляне на личната отговорност за усилията, които клиентът трябва да направи върху терапевта...
Тази "скучнота" на главните герои е обоснована и от това, че задачата на този сериал е твърде силно социална, обществено-значима и пр. Дори художествената естетика, на която аз по принцип много държа, в случая отстъпва на социално-значимото. И това е не винаги непременно лошо. Както по-горе на нерва обяснявах, обществената телевизия по закон е длъжна да застъпва ролята за обществената значимост на темите в собствените си продукции.
Тъй като във филма са взети случаи от практиката на психоаналитика Огнян Димов, описани в книгите му "Агресията в семейството: Пътища за преодоляването й" и "Тревожността - причини, смисъл, разрешаване", задачата за обобщение на обществено значими теми и проблеми на БНТ-то е изпълнена, независимо колко скучен или не, ще е за някои филмът. Това обобщение в художествен план се постига чрез типизиране на случите, образите, героите. Тебе може и да не ти се вярва, но това са действителните проблеми на голяма част от обществото. Такива проблеми имат учениците, бизнесмените, майките-жени-фръцли и прочее персонаж, който предстои да гледаме. Да, ти би искал някак да са много по-героизирани, много по-художествено съспенсизирани(натъпкани с напрежение, ужас, действие и прочее). Еми, не са:-)) Няма да плашат средния зрител по националната телевизия зарад тебе, я
Искам да кажа, че ако си смениш гледната точка, ако си преобърнеш представите и очакванията, сериалът няма да ти се вижда толкова скучен или безинтересен. Така или иначе, ще трябва да се сбогуваме с очакването за екшън, обрати в действието и т.н. Но това не означава, че не може да има миниизненади, обрати и психонапрежение:-))
Редактирано от MilaO6 на 09.10.24 12:15.
|
Re: 2 серия [re: Green Light]
