само, че зная за семейство от софия, възрастните вече покойници, първия им син при такава игра се набучил на стърчащите арматурни железа, на новостроящ се блок, който виждат през прозореца си всеки ден. Имат после втори син, сойто отлеждат, който ги доглежда. Бяха хора, на които мъсата се виждаше в очите и си умряха с нея. Извадили сме късмет, че сме оцелели. Като съм болен и имам температура и си спомням критични ситуации, си казвам, колко съм бил тъп да рискувам