Возач, аз съм участвал в надпревара от колко високо да сочим в пясъка на един строеж. Аз стигнах до третия етаж. Но най-любимото ни игрално поле беше влаковата линия (половин княжевец съм аз) и разбира се самият влак (София- Перник). Там през Княжево минава и Владайската река- по онова време се оцветяваше с цветовете от приказката - синя, червена, освен това в руслото и комай само ядрени отпадъци не са се изхвърляли. Там не ни беше любимо, че беше смрад, но бая игра и въргаляне се е случвало. Карал съм симсон, рязал съм си крака на ръждива консерва, паднах в шахта... Всичко се повтаря. Хайде не всичко- напоследък съм се замислил за техническия прогрес и нас като шимпанзета с космически бластери, но безрасъдните игри не са патент на тези с тротинетките. Ние имахме мотопеди...