Моите лични наблюдения в тоз жУвот:

Когато бяхме по на 10-20-30, твърдо вярвахме, че сме безсмъртни.
На 40-50-60 зехме да чупим кости от няма нищо, да се схващаме и разболяваме от няма нищо и да се усещаме лекинко и от горчив опит, че вече не можем прескочи оня трап или да балансираме кат акробати на някой дървесен клон, както преди, без да се изтърсим, пък като ни продуха вятърът изпотени, и от леглото не можем да станем биля. Аууу, ама сериозно ли? Ами сериозно.
Мускули и кокали веке не държат, зрение отслабва, акълът изневерява все по-често.

МинАТ ли 70-те /третото лице е, щото не съм ги минала ющи, ама от десетилетия съм пряк потъпевш във филма с безсмъртните старци/, пак земат, та си повярват, че могат всичко... и са безсмъртни.

И раотата става едно към едно, както е казал поетът:

Може би искате

да я сразите

моята вяра

във дните честити,

моята вяра,

че утре ще бъде

живота по-хубав,

живота по-мъдър?



А как ще щурмувате, моля?

С куршуми?

Не! Неуместно!

Ресто! — Не струва! —

Тя е бронирана

здраво в гърдите

и бронебойни патрони

за нея

няма открити!

Няма открити!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите