|
|
| Тема |
Re: 93-годишен се преобърна с тротинетка [re: Green Light] |
|
| Автор |
alisalisa (Lipari също) |
|
| Публикувано | 08.10.24 10:36 |
|
|
|
Моите лични наблюдения в тоз жУвот:
Когато бяхме по на 10-20-30, твърдо вярвахме, че сме безсмъртни.
На 40-50-60 зехме да чупим кости от няма нищо, да се схващаме и разболяваме от няма нищо и да се усещаме лекинко и от горчив опит, че вече не можем прескочи оня трап или да балансираме кат акробати на някой дървесен клон, както преди, без да се изтърсим, пък като ни продуха вятърът изпотени, и от леглото не можем да станем биля. Аууу, ама сериозно ли? Ами сериозно.
Мускули и кокали веке не държат, зрение отслабва, акълът изневерява все по-често.
МинАТ ли 70-те /третото лице е, щото не съм ги минала ющи, ама от десетилетия съм пряк потъпевш във филма с безсмъртните старци/, пак земат, та си повярват, че могат всичко... и са безсмъртни.
И раотата става едно към едно, както е казал поетът:
Може би искате
да я сразите
моята вяра
във дните честити,
моята вяра,
че утре ще бъде
живота по-хубав,
живота по-мъдър?
А как ще щурмувате, моля?
С куршуми?
Не! Неуместно!
Ресто! — Не струва! —
Тя е бронирана
здраво в гърдите
и бронебойни патрони
за нея
няма открити!
Няма открити!
| |
| |
|
|
|