Прочетох линка ти, хареса ми, защото действително това са известни неща, но почти никой не си дава труд да си спомни за тях. Повтарят се само някакви елементарни черно-бели "истини" като горкия Метрополис с неговото откритие за иранската доктрина - истина от сигурно 60 години, но откровение за него днес, което заема целия му мироглед и не остава и един сантиметър пространство дори за любимите му християни в картинката. Той е типаж - това е цялото настроение което срещам, познати, предавания, социални мрежи, коментари...

докато чифутите блъскат чалмите там
Ами всички невралгични точки Голанските възвишения, Западния бряг, Газа, всички те едно по едно са се появявали след конфликти в които "чифутите блъскат арабите" и всички те стават само по себе си язва на неопримирима смъртоносна омраза от сорта "ще се взривя с радост за да нараня врага". За християните маронити в Ливан и бурето с барут което продължава да стои в тази неящастна страна ще ти напомня за една случка, за копто съм сигурен че знаеш. Просто си забравил. В края на гражданската война, когато християни маронити, сирийски сунити, ирански шиити и палестински кукундрели се колят едни други и всички заедно пресичат границата за да колят израелци, Израел влиза в Ливан. Стига до Бейрут и обсажда един Бейрутски квартал Сабра и с него бежанския лагер Шатила. Населени преди всичко с мюсюлмани - ливанци, сирийци и палестинци - пиша без Гугъл, отпусни ми малко право на грешки. Израелците разоръжават двете общности и се изтеглят, като отварят коридор за християните. Които имат да си връщат не само за това което е писал Дахер, а съвсем непосредствено за избитите си жени деца и роднини през последните двайсет години. В продължение на един месец Израел държи блокадата и през цялото време християните избиват мюсюлманите в двете места. Т.нар клане в Сабра и Шатила.
И ето ти готова причина за тероризъм, клане и всякакво зверство на което можеш да се сетиш.
Историята например на взимането на властта от Хамаз преди 20 години в Газа е много подобна. Хамас-ци колят преднамерено жестоко своите фатах-ски полит противници без Израел пръста си да мръдне. Но там има и други фактори, да не го приравнявам на Сабра и Шатила...
Искам да кажа че ако си "за", трябва да си дадеш сметка че след "блъскането на чалми" за десетилетия остават едни блъснати чалми, дано ме разбираш. И ме е страх, че с този прогрес и възможности във въоръжаването вече не може* да се каже до къде ще се стигне.

*"не може" защото ни е страх дори да го изречем.