Накратко - не можа да ме грабне.

Хубаво впечатление ми направи, че си има песен към филма. Както в добрата стара «Адаптация» При това новата песен не е лоша.

Много скучно въведение обаче (в стил «я слушай сине стара си майка» - «блудния» син) при това с не особено убедителна актьорска игра.
После се появи и първата пациентка.
«Кой Ви насочи към мен» - интересен старт на психотерапевтичен сеанс. Аз не бих започнал така, може би защото не това ми е работата. Но факт е, че въпросът издава нарцисизъм. Според мен би трябвало лекарят да предразположи дошлия като му демонстрира загриженост вместо да фокусира изцяло към себе си...

Любопитно ми е дали този въпрос на психиатъра към първата посетителка е съвсем случаен или ще се изясни в последствие.
Диалогът след това бе доста скучен. Случай изглеждащ ако не банален поне стандартно мелодраматичен - не можа да ме затрогне. («Истниски истории» бяха в пъти по-интригуващи).
Подлежи на развитие, началното впечатление понякога е грешка, но волно или не, веднага направих асоциация със съдбите на героите от сериала «Психотерапия» (HBO).
Монтан разликата. Ставаш съпричастен от началото, усеща се болката на всеки един. И (доколкото си спомням) 20 минутните серийки, макар пак да са най вече диалози между психоаналитик и някой нуждаещ се от помощ (или задължен да изтърпи такава), бяха интерсни, провокативни. С нетърпение чаках да видя какво ще стане по нататък.

Като малък контрапункт беше конкурентния (да го наречем) сеанс на ученичката при героинатя на Ани Пападопулу.

Невръстната пациентка се вмъкна устремно с фразата «Чух че тук имало добър психолог» (имаше пред вид жената подала молба за развод и изоставена преди да получи такъв (доколкото се разбра), а не «блудния съпруг»
... и после ученичката наивистичното добави «ще струва ли нещо?»

Главната героиня (на Ани Пападопулу, тя поне,за разлика от останалите актьори, играе не така сякаш се снима за рекламен ТВ клип) явно реши да работи про боно и започна поредната доза клиширани драми...

На този етап разочароващо слабо. Но както казват в Румъния Надеждата умира предпоследна.

Последни тръгват си инстинктите с опитомената трвожност.
Безшумни като гузна гостенка, но горди като стари вождове.

прав или изправян