Руже, благодаря за дискусията!
Така бях потънала в нея, че едва сега забелязах, че Уникална се е върнала и извадила най-силния коз.

Порази ме в тази стара тема най-вече нивото на общуване. Не като доказателствени тези и компетентност на специалистите в нея, а най-вече вербалните похвати, умението за комуникация, за владеене, за вслушване.
Саморегулацията като поведение, като тоналност на цял един жив клуб от толкова много различни хора. Наличието на център като критична маса, който чрез големия процент участващи, увлича и останалите без игнориране.

Изгубих поантата заради насладата от срещата с тези чудесни и разнолики в изказа клубари. И липсващи вече в по-голямата си част.
Почувствах клуба в сегашния му вид като отломка нищожна от славни времена.

Светлината е нужна вътре в тунела, в края му и без нея е светло.