Само в сайта на института за български език намерих примери.

НЕЗЛОБЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Рязък, строг, но незлоблив и справедлив, Гърмелов бе оставил добри спомени от първото си кметуване в края на войната. Г. Караславов, ОХ IV, 249. Добър човек, блага душа беше дядо Стоян, бог да го прости — помина се пролетес,.. Такъв незлоблив, такъв прав и благодушен, та ти е мило да го слушаш. Хр. Максимов, СбЗР, 9. Всичко имаше в нея [във веселбата]: .., и лудориите на деца, и добродушната сърдечност на прости и незлобливи хора. Й. Йовков, Ж 1945, 7.

2. Който не е злобен, не съдържа, не изразява злоба; беззлобен, незлобен, незлобив, незлостен. Сега като че очите ти отведнъж прогледнаха като у младенец. И лицето ти е друго, и в твоята душа няма предишната незлоблива радост, а има печал. Ст. Загорчинов, ДП, 388. Той беше един от най-работните, най-умните селяни и всички го обичаха за неговите благи думи, за неговия тих и незлоблив нрав. Хр. Максимов, СбЗР, 21. Вий на спокойния север сте чедата,/ с ясни чела, с незлобливи сърца. К. Христов, ПП I, 85.
-------------------------------------------------------------------------------------

НЕЗЛОБЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който не изпитва, не проявява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. На всяка крачка той се виждаше придружен от добродушния по-голям брат Иван, тих, кротък, незлобив. Елин Пелин, Съч. III, 160. В характера на Друмев е лежала някаква раздвоеност,.. Ту кротък, добродушен, поетически мечтателен и незлобив.., ту упорит на своето мнение. М. Арнаудов, БКД, 123. Майка ѝ на младини беше същата присмехулка, но незлобива, имаше златно сърце. А. Гуляшки, МТС, 84. Той мислено сравни тези волни и незлобиви хора със студените лица на богатите англичани. Гр. Угаров, ПСЗ, 29.

2. Който не съдържа, не изразява злоба; незлостен, беззлобен, незлобен, незлоблив. Мечков вдигна главата си и го погледна с открит, незлобив поглед. Д. Кисьов, Щ, 81. Артистът на заставата доста сполучливо имитираше гласа на своя другар и тогава граничарите край тях избухваха в незлобив смях. Б. Несторов, СР, 110. Като мислеше за нея [Лиляна], тутакси се сещаше за Александър. И го притискаше не завист, а чувство на обида, примесено с недоумение и незлобива ирония. А. Гуляшки, Л, 207. Вие с Нуринка кога си дадохте дума? Хубава е тя, не гледай, че майка ѝ е такава. — Много знаеш ти! — намуси се той. Болно го [Садък] засегна незлобивият намек на Медко. Х. Русев, ПЗ, 138.

Светлината е нужна вътре в тунела, в края му и без нея е светло.