Тази книга не съм я чела.

За историята на взривените химикалки аз съм чувала от свекър ми и знам със сигурност, че е истина. Имало е наистина доста инциденти и осакатявания. Имам му пълно доверие на историите, които е разказвал, защото със сигурност знаеше неща от първа ръка.

За случай, подобен на описания от теб лично не съм чувала, но знам един друг подобен случай на 13-годишно дете, което остава без ръце от раменете след инцидент с удар от електрически ток от паднали жици. Била му е предопределена съдба на инвалид, но момчето - бедно, селско дете - било силно решено да се изучи и да превъзмогне съдбата си. Завършва Първа мъжка гимназия в Русе. След специализирана рехабилитация в София се научава да пише с крака и напълно да се самообслужва - хранене, миене и всякакви други необходими дейности. Действието се развива 50-60 г. на миналия век. След това кандидатства Право в СУ редовно обучение и го завършва успешно. Разпределен е в гр. Силистра, където дълги живее и работи като съдия. Казва се Костадин Велков и историята му е описана в книгата на Петко Здравков "Необикновената повест на един съдия".

Чела съм я в ранната си младост и си спомням, че ми беше направила поразително впечатление. Не бих казала, че има особено художествено-естетическа стойност, но като описание на човешката воля и решимост за борба с превратностите на съдбата, наистина е впечатляваща в морално-естетическо отношение, особено за подрастващите.

Повечето подобни книги не се отличават с някаква много висока художественост. Но етиката и моралът също могат да бъдат обект на художествено-естетическо изображение и често се срещат наистина стойностни образци от подобен род четива. Такава е , например, "Сърце" на Едмондо де Амичис и пр...