"Перфекцията" изисква способности отвъд тези на масовката.

Но в България май "перфектното" говорене на език е нещо като "приятелството" в САЩ: интелектуалщина хиперболизирана до незначимост.

Помня едно време, забравил съм кои я изпълняваха, американска (май беше) театрална скица с двама "нормални", принудени за тоалетна да посетят крайпътна пивница в дивата провинция; това в САЩ. Пивницата пълна с някакви ръбести отрепки, като че подбрани из най-изпадналите престъпници от разни гета. Та казаните двама, нуждаещи се от тоалетната, прекосиха пивницата на отиване към тоалетната и после обратно на излизане до изхода. Пред враждебните убийствени погледи на клиентелата. И на излизане от пивницата един от двамата възкликна какви приятели тъкмо били видяли вътре, толкова много приятели, а те нямали време даже да се запознаят и с един от тях. (Това първия ритник към американската идея за "приятелство".) Другият го запита как знае че тия вътре, дето ги гледали на убийство, са приятели. "Ми никой не започна да стреля!", с ангелска усмивка отвърна първият. (Това втория ритник, досещаш се.)

Интересно ако някак успеем да съчетаем българското "перфектно" знаене на езиЦИ с американското "приятелство"... Може да се получи интересна театрална скица, да?

Редактирано от Santo Modesto на 20.09.24 17:33.