Сложен въпрос... Япония, на 4 години, английско училище (по български стандарT и спомени, детска градина). На онзи етап почти нулев английски, една година по-късно практически свободно общуване на ниво 4 годишна възраст. Японски нулев. Години, много по-късно като студентка пак попаднач в Япония, но обучението си беше на английски. Унгария - пак една година на тийн възраст, имах желание да науча максимално, но бях в руско училище. Нялакви откъсьечни думи и фрази помня, но дотам.
Иначе съм генетичен мишмаш и поради стечение на обстоятелствата български и полски са ми родни езици; английския
и руския ги усещам като родни, макар че не са, но са ми под кожата - придобити; мама свеки е италианка, но по-скоро пасивно разбирам (чета и пр), избягвам да говоря; немски - любов и любопитство, ползвам (може би В2, а ако се назоря, и до С1 мога да докарам); испански и португалски - уча, много често сме там (ниво А2-В1, т.е. битово ниво).

P.S.
При децата е още по-забавно. В различна степен триезични - водещ е английският, естествено, но и тримата се различават както по ниво на български (и при тримата на второ място), полски (слабо трето, като при щерката италианският е по-добър от полския, а момчетата разбират, говорят, но като чужденци). Руски ползват, разбират, но не понасят, обаче интерес не липсва. Оттук нататък дали ще поддържат, развиват и как, тяхно решение. Големият син учи китайски много ентусиазирано, още от училище, не му се меся. Искам да помнят корените си, макар че доста сме им усложнили задачата (с корените де). Да се оправят!

Редактирано от crystalkyle на 20.09.24 00:31.