До колкото съм чувал (това НЕ ми е професията!), едно е да замислиш треската, друго е да я произведеш, трето е да я "продухаш" (да отбележиш дефектните портички), и пето и шесто и седмо е да нагодиш замисления изчислителен алгоритъм да работи с обозначените за годни портички.

От каквото аз съм видял, от моята си професия, замисъл и производство се въртят във взаимно-обогатяващ (или поне образоващ) кръг. Замислители често биват изненадани от неочаквано... образование... когато се врътнат в производствения цех и разговорят с производителите. Скъсването на връзката между замислители и производители практически осакатява замислителите, защото те губят усет за какво е производимо и изобщо за потенциалните проблеми в осъществяване на замисъл. Уж има видео-обсъждания и прочие, и специални командировки - но всичко това се обръща на театрално представление. Съвсем друго е замислител ей тъй да се разходи в обедна почивка до цеха и да поприказва, без предварителни нагласаций и видео-разговори и командировки, с техниците движещи производството.

Всъщност, в горната въртележка е редно да вмъкна 3та страна: оценителите. Защото един замисля, въз основа на някакви научни принципи и оперативни изисквания и прочие параметри, друг произвежда, и трети оценява, чрез обратно приложение на научните принципи и прочие параметри, дали произведеното изпълнява замисъла. Тези 3 страни трябва да са физически близо едни до други, защото - както писах - много от образователната / поучителна / отрезнителна информация относно дадена замисъл бива получена чрез непринудена неформална обмяна. Тук вече говоря от личен опит и като замислител, и като оценител.

Ако горната въртележка е разкъсана, независимо кой какво притежава и контролира... Каквото е останало в САЩ, замислителите и оценителите, няма начин да е 100% функционално без пряк допир с производителите, и единствено ще спада в качество и способности. По мои наблюдения, гравитационният център обичайно се измества към производителите.

А за индусите и други имигранти инжинери от южна Азия и арабския свят... Ако са завършили висше в САЩ, качеството им е равно на "истински" американци от същата класа университети. Но ако са завършили в Индия или Пакистан или Афганистан или Саудитска Арабия и т.н. ... Или ако са били докарани като "студенти" в някое 5-та класа "висше" учреждение, че - като студенти - да е легално да бъдат назначени на практически минимална надница... Това е проблем. Но... С американската управленческа култура, подбираща за нагла некадърност, казаните кадри под нагло-некадърното американско началничество, независимо от качеството си, едва ли могат да бъдат производителни до ниво от което да щръкнат разликите в образованието им...

Тези дни, в разговори с различни хора, започнах(ме) да се запитвам(е) къде са се дянали "белите" американски момчета: от гимназиалните курсове с напреднала материя (те от там започват да "липсват"), та изобщо до трудовия пазар, независимо дали за занаятчий или аналитични инжинери или изобщо работещи... Все биват уредени на плямпачески места, или - ако са достатъчно нагли и некадърни - биват нагласени в управленчески позиций. Но ги има паразитиращи, а не РАБОТЕЩИ, ако ме разбираш. И в този вакуум, създаден от дегенерацията на "белите" американци, ей ги засмукани индуси и пакистанци и дори разни "инжинери" с гимназиално образование "приравнено" от мохамеданска мадраса - и можеш да си представиш нивото на инжинерни познания което може да бъде положено върху разработена способност наблягала наизустяване на Корана... Не е за бой който яде баницата, а който му я дава, а в американския случай, дори му я ПРЕДЛАГА.