Има хора, чието мислене, разбирания и ценности са като моите. За разлика от мен тези хора обичат да многословят, да обясняват, да АРГУМЕНТИРАТ мисленето си. (Досущ като теб и други дървени философи наоколо, от които ти прихвана тая глупост за “аргументите”, респективно - липсата им) Дали тях ги мразя според теб? А? Бидейки въздухар, имащ насреща си хора “с аргументи”? А? Дали ги мразя? Със сигурност НЕ, защото мислим еднакво. Ако такива хора застанат срещу теб, със сигурност ще се поизпотиш, мъчейки се да пребориш ТЕХНИТЕ (моите) аргументи.

Тоест. Насладата, която някои (като теб) изпитват да се “АРГУМЕНТИРАТ” в никакъв случай не доказва правилност на мисленето и “аргументите” им. Вдяваш ли?

Вероятно така си представяш нещата, да. Даваш успокоение на гузната ми съвест, че не съм в грешка по отношение на теб*.
Даването на доказателства(аргументи) на които се гради нечие мнение, чуждо или мое е процес на съмнението. Това е същината. Когато човек като мен или като тези за които пишеш - аргументиращите се твои съмишленици, чуе чуждите аргументи, той ги проверява. Не с чувство, а с източници + логика - задължително с двете. После проверява и тях. И най-вече, особено важно, непрекъснато, с изработен условен рефлекс, се съмнява в собствените си аргументи, логика и заключения и проверява, и проверява... Ние обичаме спора заради дискусията, заради възможността да научим нещо, което не знаем и дори да променим мнението си, и съответно не обичаме обратното - неаргументиран спор в който няма никакви факти на които да упражним или да видим как опонентите ни упражнават логиката си. Давал съм пример със себе си, как промених мнението си за случая Иванчева, но не е само той. Тук в тези клубове промених мнението си по много въпроси и научих много удивително противоречиви на дотогаващите ми убеждения неща за българска история, за здравословен живот, за политически процеси, идеологии... И тези научени неща са ме водели към преинтересни източници, книги, автори или лекции, които на свой ред са ме водели към други, защото съм проверявал, заради съмненията ми в правотата - моя или чужда. Това правят и твоите хора, ако се аргументират по "моя" начин - съмняват се непрекъснато и непрекъснато проверяват.
Това обаче не правиш ти, това ти е омразно и го наричаш умнокрасивитет - вечните и неизменни "вероятно", "може би", предполам че", както и "според този и този авторитет", "в този труд", "статистика", "изследване"... . Тези неща ти бият на " умнокрасиво филосостване", а поднасянето на любопитни факти или проява на хумор в спора - на" писателсване".
Това ти ненавиждаш. Съмнението, проверката. Ти(и хората като теб) не проверяват това което чуят или прочетат, а ние с твоите познати го правим. И ако харесваш или обичаш твоите познати когато аргументират твоята гледна точка, то ненавиждаш обратната поднесена по този начин пак от тях, макар и не за Русия или ППДБ, а за нещо от ежедневието например, което според тях правиш грешно и го аргументират с факти, статистика или изследване. "Недей да ми умнокрасивееш" , сигурно им казваш, "заприличал си на Гринлайт" .

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите