Аз прочетох скачената статия: веднага забелязах датата 06 ОКТ 2015. И след като завърших прочета, ми се стори че:
а) статията показва как психиатрична болница се е опитвала да добави "човешка съставка" в лечебната си програма - и да си направи реклама. (Дали по това време е имало административни напъни за получаване на ЕС фонд за нещо свързано с психическото здравеопазване ?! Не вярвам поканата от болницата към писателя да е била просто ей тъй по хрумване.)
б) статията бива публикувана почти 9 години по-късно за да няма отрицателна реклама за писателя - защото и днес, и особено пред 9 години, и вероятно и в бъдеще, автор широко четен / следван от пациенти в психиатрична болница... бива възприет малко... странично, да? (Това размишление би било обезважено от публикация на статията още на времето, преди 9 години.)

За специфични спомени... Отдавна съм научил, че малка България е била достатъчно голяма и шарена, та мои специфични спомени, и специфични спомени от моите родители, баби / дядовци, и други роднини, да се различават значително от спомените на други българи. Друг е въпросът, че най-болезнените спомени, най-травматизиращите, изглежда биват потулвани с цел забвение, и изплават едва на смъртно легло - и биват чути и научени само от присъстващите - които на свой ред потулват каквото те пък възприемат за особено болезнено и травматизиращо...