От моя линк по-горе:

Стараейки се да осигури творческа среда на хоспитализираните, тази седмица екипът на Клиниката по психиатрия към лечебното заведение бе поканил поета и писател Георги Господинов на среща с пациентите и техните близки.

Абе, отначало като четох статията, постната от Ржевски, и аз се зачудих какво толкова се е разбучал - психиатрията поканила писател на среща и беседа с пациентите, чудесно, че има такива инициативи в нашите психиатрични клиники.
Обаче, тя, цялата статия за Г.Г. - какво им бил казал, прочел, какво мислел за болните, пъ какво им говорел, как им говорел... все едно, дядо Боже слязъл от небесата.

В твоята статия пак надълго и нашироко негови разсъждения, зер, видял се веднъж с лудички и вече експерт. Обаче, има един съществен пасаж:

Това бе само малка част от разработените и въведени в лечебното заведение програми като психообучение за различни групи болни с тревожност, депресия, шизофрения, музикотерапия и хорово пеене, арттерапия, театрално ателие, социален клуб, релаксация, занимателна терапия, литературен клуб и курс по английски език. Те се посещават както от хоспитализираните, така и от вече изписаните пациенти.

Добре, като има добре действаща редовна програма с най-различни терапии, сигурно има и други гостуващи творци, редовно водещи групите творци, немалко хора посещават редовно хоспитализираните и работят с тях и в това е есенцията.

Защо няма пространни статии и интервюта и с другите канени артисти и лектори?
Имат литературен клуб в болницата, други живи автори не канят ли?

Нали уж целта е да се популяризират такива инициативи и такива събития за доброто на пациентите, а не само нечие персонално участие веднъж на сто години?

И, както забеляза Ета, айде, няма нужда от изтипосани снимки на всички присъстващи пред цяла България.