Николай Хайтов разправяше в някакво предаване, че го упрекват че записвал с магнетофон истории сред Родопите и после само ги преписвал и печелел награди и популярност.

А фукал ли се е с половинметрови статии в пресата след всяка записана история?

Всеки разказвач на истории ги събира от лични срещи и доверителни разговори с други хора, когато историите не са лично негови преживелици. Понякога са автентични лични изповеди, друг път са накипрени, нагласени, лакирани и с пискюл като за пред слушатели - там да разграничиш истината от измислицата и нагласацията опира до умението ти като слушател и събирач на истории да разпознаваш хората. И до личната ти амбиция - дали да заложиш на атрактивното и шокиращото подочуто или да се придържаш към истинното и честното.

Никак не ми хареса начина, по който този Г.Г квалифицира и коментира изворите си на истории от психиатричната клиника. Все едно, отишъл в некъв резерват за странни зверчета да си пробира домашни любимци и непременно всички трябва да го знаят и да се възхитят.