|
Присъединявам се. Не защото е отишъл, а защото ГО АФИШИРА. Придворни журналя ли си има, които води със себе си да отразяват гениЯлния му личен живот?
АНДЖЪК.
Не се прави така, бе ГЪЗ.
Срещите и разговорите с хората, попаднали в психиатричните клиники, са много интимни. Дори, когато е групово организирано събитие - лекция, среща с популярна личност, концерт, някакво забавление...
Като ти е толкоз важно и възпитателно за приобщаване и на други желаещи доброволци към такава инициатива - "да отидем на крака на болните, за да им изнесем представление, литературно четене, публична среща" или, каквото там си е нормално обществено културно събитие за останалия свят, просто го правиш и отразяваш в 2-3 реда в пресата. И то, с едничката цел да подскажеш и увлечеш и другите хора.
Дали ще си Г.Г., популярен певец, артист, спортист, детски хор, училищен танцов състав или, кот се сетиш, ти отиваш при хоспитализираните на крака, защото те нямат възможност да ти дойдат на крака на публичните изяви. Пък имат нужда да се чувстват като част от обществото, дори и в принудително ограничение.
Сиромашко невидЕло - гледайте ме как се чекна, откъде си събирам сюжетите за бъдещите литературни награди и ми се възхитете.
|