|
Ами никой не ти е виновен, че си тръгнала без да проучиш как стоят нещата с влаковете там :))
Пристигнахме на гара Ватерлоо в единадесет часа и попитахме откъде потегля влакът, който трябва да тръгне в единадесет и пет минути. Никой, разбира се, не знаеше това. На гара Ватерлоо никой никога не знае откъде ще потегли един или друг влак, или пък накъде ще върви, когато най-сетне тръгне, или нещо друго от тоя род. Носачът, който взе багажа ни, бе на мнение, че влакът ще потегли от втора платформа, но един друг носач, с когото той обсъди тоя въпрос, бил чул да казват, че влакът ще потегли от първата платформа. От друга страна, началникът на гарата беше уверен, че нашият влак ще потегли от околоградската платформа.
За да сложим край на спора, ние се качихме горе и се осведомихме от дежурния по движението. Той ни съобщи, че току-що бил срещнал някакъв човек, който казвал, че бил видял влака ни на третата платформа. Отидохме на третата платформа, но тамошните отговорници заявиха, че според тях тоя влак бил по-скоро експресът за Саутхамптън или може би отклонението за Уиндзор. Те бяха категорични, че това не е влакът за Кингстън, макар и да не можеха да кажат защо мислят така.
Тогава носачът каза, че влакът ни вероятно е оня на горната платформа — струвало му се, че познава тази композиция. И тъй, отидохме на горната платформа, намерихме машиниста и го запитахме дали ще отпътува за Кингстън. Машинистът отвърна, че той, разбира се, не може да твърди това със сигурност, но че е склонен да вярва, че ще отпътува натам. Но всеки случай, ако той не бил тръгващият в 11 и 05 за Кингстън, тогава почти положително бил насроченият за 9 и 32 часа до Вирджиния Уотър или експресът за 10 часа за остров Уайт, или някъде в това направление, и че ще разберем всичко, когато пристигнем там. Пъхнахме половин крона в ръката му и го замолихме да бъде тоя от 11 и 05 часа за Кингстън.
— По тая линия никой никога няма да узнае кои сте и накъде отивате — подзехме ние. — Познавате пътя. Измъкнете се тихичко и идете в Кингстън.
— Па знам ли, господа! — отвърна тоя благороден човек. — Някой влак все трябва да отиде до Кингстън. Аз ще ида, но дайте ми оная половин крона.
Тъй пристигнахме в Кингстън по Лондонската югозападна железопътна линия.
Впоследствие научихме, че влакът, с който бяхме пристигнали, в същност бил пощенският за Екзетър и че го търсили часове наред в гара Ватерлоо, гдето никой не могъл да каже какво било станало с него.
|