Анджък! Много близка, да не кажа почти същата история. Жалвала съм се тука. Трябваше да пътувам от едно университетско градче на 300км от Лондон. Пътуването с 2 прекачвания. Следобед имам билет за самолета от Лондон до София. Време има бол. Пътят до Лондон с влака е около 3-4 часа, а аз съм тръгнала в ранни зори. Билетът ми е купен надлежно онлайн от сина ми, а в Лондон на гара Юстън, снаха ми ще ме чака да ме закара до летището.

До първото прекачване всичко беше наред. След 10-15мин. откак влакът е потеглил, спира внезапно и стои на някаква малка гаричка, 10-15-30мин., мнава час. Народът е слязъл и се чуди какво става. Наоколо няма никой, когото да попиташ и информация никой не дава. Търсят се служители във влака - нищо не знаели, да седим и да чакаме. А гарата малка, то няма и на какъв друг влак или транспорт да се прехвърлиш. На всичко отгоре интернета на телефона ми изчезва, въпреки, че съм си платила двойно роуминга от България. Нямам връзка със сина ми и снаха ми. Чат-пат се появява, но не можем да се доразберем какво да правя.

По едно време след час и половина -два влакът тръгва. Минаваме и 2-рото прекачване и пак на някаква малка междинна гара на час и половина - два от Лондон влакът пак спира, пак никой не дава никакви обяснения, нито има информация кога ще тръгне влакът за Лондон или на кой друг влак да се прехвърляме. Народът тича по пероните, някакви влакове идват и тръгват, часовете си минават. По едно време гледам народът се юрна през линиите към някакъв влак, който щял да тръгва за Лондон. Хуквам и аз, ама съм с багаж, абсурд да мина през линиите като другите. Изглежда съм имала толкоз объркан и отчаян вид, че някакви млади служители, момче и момиче ми грабват багажа, хващат ме за ръка и ме отвеждат до влака. Направо се разплаках от облекчение и благодарност. Вътре тъпкано с народ за 3 влака. Правостоящи не, ами направо един връз друг.

Пристигам на гара Юстън в Лондон, а там 20 перона и повече, нямам връзка със снаха ми по телефона, а съм на съвсем друг перон. Няма смисъл да мърдам наникъде, седя и чакам, самолета очевидно го изпускам. Надявам се тя да ме открие, както и по-късно се оказва, а тя се е видяла в чудо как да открие с кой влак пристигам и на кой перон, щото в информационното им обслужване е пълен хаос и не се знае от коя гара, кои пътници от кой влак на кой са се прехвърлили.

Тръгваме на летището с ясното съзнание, че ще изпусна самолета, момичето ме успокоява, че ще преспя в Лондон и ще взема друг, но за всеки случай да проверим дали няма да успеем, щото по същото врме и в полетите беше същият хаос. Слава богу, полетът закъсня с 2 часа, та успях да хвана самолета и се прибрах полужива. А самият полет пък беше друг кошмар, ама то е за друга тема...

Та, така с английските железници. Това беше преди 2 години, декември 22-ра. От тогава съм се зарекла - никакви железници повече - ни български, ни каквито и да било други.

Три години преди това съм пътувала от Лондон до Оксфорд, Кеймридж и Брайтън с влак, но тези линии са култови там, фукат се с аристократизъм и класа, пък и са на час от Лондон, та нямаше такива перипетии. После се оказа, че от последното десетилетие английската железница е разтърсвана от стачки, проблеми от всякакъв род и гореописаното мое премеждие си е ежедневие за редовните пътници из цяла Англия...

Подобно е положението и във Франция, брат ми е там. Ти казвш, че и в Германия не е цвете. Та, да не ми ги хвали никой западноевропейските железници! За наште, като за умрял - по-добре нищо да не казваме.

Редактирано от MilaO6 на 27.08.24 07:42.