Мои хора пътуваха от Лондон до Единбург, преди месец, с влак. Представяха си пътуването с влак като по туристическите очерци, за да видят английската природа и провинция...

Първи шамар: имало 3 влака Лондон - Единбург, но заради стачка и нещо друго - само 1 влак останал в движение. Навалица от пътници за 3 влака, сбутани в 1. Цената също вдигната (щото нали, такова, пазарна икономика: мигновен отзив от "потребителския натиск"), на Д280/човек (а когато отлитаха към Лондон, цената беше Д80/човек. (Цената я пиша по каквото беше начислено в кредитната карта, с автоматично обръщане от лири в долари.)

Втори шамар: билети има, на 3+ вдигната цена, обаче защото купени на място в гарата, билетите нямат обозначени места. И в навалицата във влака започнало ръгане / трамбоване от вагон във вагон в търсене на места... Това с влачене на по куфар на човек! Тук-там налично място, от гара А до гара Б, но току се окаже, че това място е купено от пътник с билет от гара Б до някъде... Та каквито и места да са били намерили - редовно е трябвало да ги опразват и да търсят нови... Хеле, някъде по средата на пътя навалицата оредяла, та моите хора прекарали на крака, в проходите между вагоните, "не повече от 2 часа". Лукс та дрънка! Голямо гледане на английската природа и провинция паднало, точно както го показват по туристическите "документалки"...

Горното за влака Лондон - Единбург в Англостан. Следва датна точка за влака Варшава - Краков в Полша.

Значи, моите хора - вече "очуствени" към разликата между туристическите документалки и истината по отношение на влаковете, за влака Варшава - Краков си купили възможно най-скъпите билети за възможно най-висшата класа. Това се оказало "1ва класа" с нещо си седалки. Всичко хубаво - до като не посетили, с моите думи, аз повлиян от испанския покрай мексиканските исторически собственици на местоживеенето ми, та значи, до като не посетили "лос кенефос". Олеле! Няма кенхар! Няма вода за измиване! Добре че имали дезинфекциращи кърпички - та с тях се трили където трябвало... На връщане от посещението в ел кенеф, един се изпуснал да възкликне гласно (на английски) с подобаваща ругатня относно лос кенефос в тази така-наречена "първа класа" - и за учудване, ругатнята била приета с гръмко съгласие от мнозинството други пътници в същата "първа класа"...

Сега, аз помня пътуване със швейцарски влак, 1976, и с гефермански, 1978: ми всичко беше уредено, чисто, точно, приятно! До там, че когато през 1987 за пръв път пътувах с американски влак (Анахайм до Сан Диего), мерих американското изпълнение с европейския (10-годишен) аршин от Швейцария и Гефермания. (Американският влак беше на нивото на европейските, макар връз-скъп - или може би защото беше толкова скъп. Последно пътувах с американски влак от Ново Убежище, Свръзкорез, до Нови Йорк и обратно, 2017: поизтъркан, поизбъсан - но чист, уреден - дори ел кенеф имаше кенхар и беше изненадващо чист.)

Та значи, за БДЖ не се учудвам: там се шири традиция на неуреденост и мърсотия. За Полша - предполагам и там "широко-скроената славянска душа", силеща се в поезия и лирика и с ръце дълбоко в задника по отношение на организация и хигиена, докарва неуредеността и мърсотията до българската "традиционност".
Но за Европа, и за западните покрайнини на Европа - май някак някога се е получил културен срив... Ще да е от кореняците англичани от южна Азия, или от кореняците французи от западна и северна Африка? (Щото и за френски влакове започнах да чувам за разни проблеми...)