Южна Калифорния беше пълна с аеро-космическа промишленост: от на север от Лос Анжелес на юг до Сан Диего.

Както чухме, пролет 1989, през Декември 1988, на обичайната вечеря във Вашингтон ДЦ, вечерята на диреците от аеро-космическите корпораций с диреци от Пентагона и САЩ администрация, май шефът на Пентагона (може да е бил друг шеф но еднакво важен: пиша по памет от каквото помня от 1989, все пак, да?) станал за обичайната протоколна реч, и отворил с думите "идната година на тази вечеря броят на присъстващи ще бъде 1/3 (пак, по памет от каквото помня, да?) от сегашните". Преведено на разбираем език, аеро-космическата промишленост в САЩ се очаква да бъде скастрена с 2/3. Това някой си Декември 1988. Това е била "кървавата вечеря", ако си чувала термина свързан със САЩ аеро-космическа промишленост.

Има инерция в тези неща, до като "очакването" от Пентагона и САЩ администрация да достигне до приложение вид масови съкращения и де-индустриализация. В Южна Калифорния, масовите съкращения започнаха Април 1989. До като, за контраст, до средата на 1988 МакДонел-Дъглас, примерно, назначаваха по около 1000 човека месечно, то през Април 1989 те съкратиха 8000. И продължиха да съкращават по около 4000 на месец до края на 1989. И те, и Всеобща Динамика в Сан Диего, и Хугхес, и ТРВ, и Нортроп, и Локхийд, и всички съкращаваха като че е края на света. Практически, цели производствени единици бяха затрити. Съкращеният спряха единствено след като, някъде в средата на 1990-те, отговорни юнаци с 3-буквени значки бяха обезпокоени от нарастваща бройка американски (съкратени и отчаяно търсещи си работа) бивши аеро-космически инжинери мигриращи към Латинска Америка и други места по света. Това след като цяло поколение инжинери бе изчезнало от трудовата сцена в САЩ. И от средата на 1990-те до сега назначенията винаги са по-малко от атрицията (пенсионирани, умряли, или - това продължава! - съкратени).

До преди 1989 имаше размествания в промишлеността: една корпорация прекрати контракт, съкрати хора - но те прескочат няколко квартала (буквално! няколко квартала, макар големшки квартали) и бъдат назначени в друга корпорация, получила нов контракт. Такива премествания бяха нормална част от професионалното битие. След масовите съкращения и промишлени затривания започнали Април 1989, никога повече аеро-космическата промишленост не е назначавала масово за нов контракт! Назначенията за нов контракт са просто намаление в съкращенията след края на предишен контракт. Говорим кадрова "канибализация".

Както обсъждахме положението с колеги преди време, в САЩ вече 2 поредни поколения началници НЕ са били поставени пред задачата да набавят кадри за голям проект - което си е вид научена от опит способност, започваща с осъзнаване на всички инжинерни дейности и способности нужни за проекта И скачване на тези дейности и способности с измерими бройки, ресурси, време. Тази способност, редом с редица други инжинерни и инжинерно-началнически способности, разработена до световно ниво качество за няколко поколения, веднъж затрита, ще й вземе пак поколения за усъвършенстване до ниво съперничество с, примерно, Русия, или Китай. Ако съперниците са тъпунгери и позволят на САЩ да ползват толкова време за да си задвижат от нула промишлеността... И като отчетем американската управленческа философия "подбор за нагла некадърност"... САЩ никога няма да възвърнат промишлена достатъчност, забрави за съперничество с руснаци или с китайци, а дори с 2-ра и 3-та класа промишлени сили, ей примерно с Бразилия. Кой каквото сам си направи, друг не може да му го направи. САЩ сами си разбиха държавата така както чужд окупатор нямаше да я разбие!

Та за цеховете на Рокуел - Дауни: машините вътре бяха хвърлени, цеховете изпразнени, по-малките сгради разрушени, а най-голямата сграда преобърната в студио за филмиране на специални ефекти. Всичката история на мястото - затрита. Е, някой бе написал книга, сложил снимки от едно време... И това е.

Америка започна да строи след-промишлена икономика, икономика на УСЛУГИТЕ! Ще си перем гащите и лъскаме обувките и ще обслужваме туристи и ще натискаме копчета да движим електрони за застраховки и парични гешефти. Тази икономика на услугите, окичена с преувеличени нереалистични числа за брутно вътрешно производство, чрез умдатизайдещви квази-икономически нагласаций, на тази интелектуалска икономика сега й бива цепен задника от икономика, която беше подигравана като 1/3 от италианската... Да, обаче икономика която ПРОИЗВЕЖДА насъщно производство, а не "услуги" с раздута измислена стойност... Оказва се, че и малкото насъщно което икономиката на услугите може да произведе... е пре-скъп префинясан боклук пред подиграваната равнозначност на 1/3 италианска икономика... Но това е изцяло друга тема.

Редактирано от Santo Modesto на 13.08.24 07:11.