Не са достойни за уважение. Защо да ги уважавам аз, след като те не уважават самите себе си! Явно здравето и животът им са много евтини! Напомнят ми на ужасите от американската индустриализация, пренебрегвала човешките здраве и живот защото... който се осакати или умре - друг ще дойде да работи, сам ще се моли да работи; имигранти идват колкото щеш! (Случай със собственик на стоманолеярна, май беше, запитан дали забелязва как работниците кашлят и видимо развиват пнеумония от лошите работни условия: той отговорил, че производството няма проблем, защото тези (кашлящите) като умрат, ще бъдат заместени от други: имигранти колкото щеш! (Аз този идиот го изцитирах по-горе.)

Интересна случка, на тема трудова безопасност:
Мой приятел, минава пеша веднъж по улицата край цеховете на Рокуел - Дауни. (Там произвеждаха космически кораби, вкл. капсулите на Аполло и космическите совалки.) За "сигурност", цеховете бяха на голямо разстояние от уличния тротоар. И моят приятел върви пеша по тротоара.
Точно тогава духал "Санта Ана" вятърът. Порив от вятъра вдигнал прахоляк от към цеховете, и нещо влязло в окото на приятеля ми. Прашинка, нещо: няма страшно.
Да съкратя историята: прашинката се оказала стружка от някаква много проклета метална сплав. Приятелят ми подлежа на очна операция, да му я извадят от лещата.
Казали му да се брои за уцелил лотарията, че е запазил зрението си. И чул за ужасите с очни наранявания от метало-обработващите цехове по Лос Анжелес област. (Тогава около Лос Анжелес имаше промишленост - което днес звучи като измислица.)