Няма да коментирам тази пълна чекия, без извинение, която клубарката е намерила за тъй остроумна и уместна, че да я цитира.

В българската поговорка "накарай мързеливия на работа, че да те научи на ум", под мързел се разбира чисто физически традиционен и в много случаи безсмислен труд.
Който може да бъде минимизиран като време и усилия и максимизиран откъм КПД на резултата чрез съобразителност и изобретателност - изцяло плод на трудолюбивия ум.

Относно християнската религия и седемте смъртни гряха.
Леност е един от смъртните грехове, но под "леност" се разбира леност на ума, на духа, на любознателността към света, изучаването му, придобиване на нови умения и възпитаването на ум, отворен към нови предизвикателства и решаване на проблеми. Най-често комбинират "леност" с "униние", тоест, тежка депресия и изгубване на вкуса към живота.

В нефелния цитат е споменат еди-кой си демон, който изкушавал вярващите в леност, мързел. Обаче, как? Като им предлагал наготово хитроумни изобретения, които могат да пуснат на пазара и да забогатеят. Тоест, демонът-изкусител на мързела внушавал на изкушените да се възползват от плодовете на чуждия умствен труд, като си ги присвоят с цел печалба, вместо да впрегнат собствения си ум на работа. Което е грях заради неморалната страна, злоупотребата, а не по друга причина. Това е друг аспект на мързела - да ползваш наготово плодовете на чуждия труд, без сам да си мръднеш пръста да създадеш нещо - точно, което наричаш "интелектуалщина".