"... питай защо сте ме създали и възпитали такъв "идиот" ..."

Проблемът е, че тъпият и идиотът и изобщо интелектуалецът - страдайки от мозъчна недостатъчност за да е такъв - е изцяло неспособен да се осъзнае че е тъп или идиот или интелектуалец. И никога не би запитал такъв въпрос. Същото и с невъзпитания - защото до, примерно, края на основно образование невъзпитаното дете върви по инерция от домашната липса на възпитание, но от средно на горе обществото как ли не показва, и нежно и грубо, на невъзпитаното че невъзпитанието му е пречка за бъдещо развитие - и който невъзпитан има мозък, осъзнава се, и колкото може се само-довъзпитава, а тъпунгерите и изобщо бъдещите интелектуалци си остават невъзпитани - защото, да повторя, те нямат мозъчната способност да се осъзнаят колко са тъпи. (Нещо като тъпизма "той е много умен, но е мързелив": ако не е проумял, и явно е неспособен да проумее, че мързелът му вреди, и няма мозъчната способност да се само-изконтролира до нормална трудова етика... не само не е умен, а е задръстено тъп!)

На това явление, колкото човекоподобният по-тъп, толкова по-неспособен да прозре тъпотата си, имаше "официално" име - което не си го спомням.

Редактирано от Santo Modesto на 06.08.24 16:46.