Преди време, с мои хора, обсъждахме семейните привички на черните американци. Като роби, нещастниците не са можели да имат семейства. После под сегрегацията, с къде явен, къде прикрит натиск от околното "голямо" общество, са имали семейства практически (или поне на външен вид) като евро-американските. Значи, говорим близо 300 години максимум (12 поредни поколения за нещастниците докарани като роби от ранните 1600-ни) до 130 години минимум (5 поредни поколения, за нещастниците докарани малко преди вноса на роби в САЩ да бъде забранен).

И когато черните американци най-сетне получават нормални номинални граждански права (късните 1960-ти), и "голямото" общество не може повече да ги притиска по отношение на семейните привички... Ми 3/4 от черните американчета не си знаят бащата. Забрави за семейство от евро-американски вид! И аз им казвам, на моите събеседници по темата, че черните американци точно са се върнали обратно към семейните привички на тяхните предци от Африка! Един баща, много майки; майките бачкат и се грижат за децата (и хрантутят и наминаващите за разплод бащи); бащите ръсят сперма и са "горди воини" (това е завоалирано учтиво за алъш-вериши, мързел, или кражби), децата знаят майките си, но повечето не си знаят бащата. Еволюционно, тази обществена схема се е наложила, по някаква причина, всред черните африканци, и така еволюиралата генетика след 300 до 130 години пауза в изявата си, насилена от външни фактори, щом й е дадена възможност - проявява се.

Ей примерно наш приятел, син на "малък" вожд от племето Чага (северна Танзания; Чага си имаха и крал, живеещ - естествено! - в Англия - щото е чуствителен към тежкия живот на черните му поданици, и гледа да е далече от там). Баща му имал 47 (четиридесет и седем) жени; приятелят ни знае майка си; не знаеше пълното име на баща си; каквото било писано в раждателното удостоверение било по усмотрението на околийския чиновник, който си бил придал творческата свобода да удостои приятеля ни с благозвучно бащино име. И това е човек от така-да-се-каже черната аристокрация. Представи си какво е положението с децата от простолюдието от бедните кални колиби... Ще кажеш, днес не е така, и може би не е така за някои африканци, живеещи в големите градове, за вече цели 50 години... Да си спомним генетичния зов в САЩ към еволюционното оформящо минало от много хиляди години, след 130-300 години пауза! Колко ли поколения ще са нужни за африканчетата да си знаят бащите, и от там напосле - да заживеят в семейства в които бащите са постоянни фигури, а не наминаващи странници.

Англичаните, европеидните, са били оформени от десетки хиляди години чрез еволюционни процеси различни от еволюционните процеси оформяли черните африканци. Каква е вероятността че резултатите от тези различни еволюционни процеси могат да се поддадат на уравниловка за броени единични поколения?!

Редактирано от Santo Modesto на 06.08.24 05:13.