Баси въпроса.

Имам внук на около 2 години.
Моите деца израснаха без да им „обръщам внимание“, в една среда на истинска обич, без да се фиксираме с жена ми в специални цели спрямо тях.

Сега имам време да се вглеждам във внука.
Всичко в него от А до Я се попълва сега. Всичко идва от околния свят. В него няма нищо освен първичните инстинкти.
С голямо удоволствие наблюдавам първите му стъпки на човек.
И те са – да разбере смисъла на „донеси топката“, „седни моля ти се в количката“. Но той не сяда. Добре ще повървим още малко.

Вчера минавам край една групичка – майка с две деца на около 5-6 години и на около 2-3 години. И чувам:
„Той ти е брат, той ще ти бъде най близкия човек цял живот.“ Това вероятно след като хубаво се е накарала на големия брат.
Ето от къде идва съзнанието.
А какво мислиш, че остава в съзнанието на големия брат в този случай – че, по-малкия му брат е най-близкият му човек или най-омразния човек?


Не знам, но ми се струва, че съзнанието е всичко онова, което идва след първичните инстинкти.
Съзнанието е дейност на мозъка.
За това след като умрем няма нищо.

От къде да е дошло твоето и моето съзнание? Няма от къде, освен от околния свят. Дали и как човек добавя сам нещо към своето съзнание е труден за отговор въпрос.
Една от най-великите прояви на ума е онзи случай, когато една ябълка ударила Нютон по главата. И той открил гравитацията след толкова милиона удари по човешките глави. Как да наречем това откритие – творение на ума или съзнанието. И кой е задал въпроса „Защо пада ябълката" – умът или съзнанието.
Аз не знам дали дори любовта съществува извън мозъка, независимо от това, че ако човек има мозък никога не би се влюбил.

Мисля, че самото съзнание е творение на ума. Човешкото съзнание е творение на човешкия ум, вълчето на вълчия. Може ли Маугли да има човешко съзнание. Ако той от вълчата бърлога е готов за детската градина или за живот в училище значи има форма на висше съзнание.
Но той не е готов.