Как изведнъж, парадоксално, Доган ми стана симпатичен

Признавам, че дълбоко в себе си винаги някак съм го уважавала.

Ахмет Доган е най-големият мръсник в българската политика и никой от останалите злодеи не може да му стъпи на малкото пръстче.
През 1992ра година Ахмет Доган предаде в турското посолство целият списък с 3500 български разузнавачи по света. Цяла една огромна десетилетна екосистема изградена за да защитава България беше унищожена (съвсем отделно - разбитите съдби и убитите хора вероятно десетки хиляди).
Ние успяхме едва едва да надзърнем в пропастта която се отвори, с ареста и ужаса който преживяха 5те медицински сестри. България, която е имала едно от най-развитите и добре функциониращи разузнавания в арабския свят, след догановото предателство е останала практически на нулата. Мижавото унгарско разузнаване е успяло да изтегли своите сестри и дори една българска сестра се скри при унгарците за да не бъде арестувана, докато нашите хора вероятно са разбрали от вестниците.
Това е само един единствен епизод, а какво ни се е случило зад кулисите колко шансове, тет а тет договорки, дипломатически възможности сме изпуснали, колко чужди разузнавания са смачкали наши проекти, затворили отворени врати, пазари, преспективи... това вероятно никога няма да разберем, но със сигурност е с океански размери.
Този мръсник отдавна отдавна трябваше да е заровен под някой розов храст и ако има някаква трошичка удовлетворение е че изживя живота си в страх, а днес аккто се говори е развалина, която не може да се покаже пред хората.

Обещал съм си винаги да го помня това нещо, но никога не съм предполагал, че ще остана сам.

"Винаги някак съм го уважавала", памет човешка..?!?! Едва ли си сама- бездруго си легион.

Редактирано от Green Light на 11.07.24 11:01.