|
|
| Тема |
 Бог високо, цар далеко... [re: T a n y a] |
|
| Автор |
Nerv (аеродинамитен) |
|
| Публикувано | 08.07.24 23:09 |
|
|
|
Здравей Таня...
Радвам се да се срещнем из вирртуалния свят.
=== извън темата ===
Изразът «...на капитана патката не умира» е от стар морски анекдот. Казват че пренасяли патки, за да ги продадат някъде заобикаляйки митниците. На това му се казва марфа - т.е. контрабанда. Укрили ги във верижния сандък. По-старите моряци му викаха верижен ящик. Русизъм навлязъл в нашета терминология, задно с много други всякакви чуждици.
Но за беда се наложило да отдадат аварийно котвата. Верижният сандък е помещение, където се подрежда/ навива котвената верига. И когато се пуска котвата наведнъж - за да се предотврати засядане или сблъскване, а не бавно звено по звено е станало каквото е станало. Искри са хвърчали ведно с пух е пера.
Легендите настрана - бил съм свидетел на следното. Тогава бях още 3-ти офицер.
Имахме натрупана някаква икономия от прехраната и си купихме по каса бира на човек . Светло пиво от Бургас. Само един от екипажа - предвидлив човечец (беше машинен боцман. То няма вече такава длъжност отдавна. Има само палубен боцман) си взе специално, че да му е по-трайно. Макар и не цяла каса, заради очевидната разлика в цената. Обаче хладилното се развали за няколко дни и бирата втаса в летните жеги. Който пил - пил. Камериерът обаче. подмазвач от старата генерация разменил касите и на горкия човечец със специалното пробута разваленото светло пиво на капитана, а когато на капитана му с припиеше му носеше от специалното на завалията - естествено налята в чаша, че да не се разбере.
Подозирам, че самият капитан нищо не заподозря за цялата тази простотия. Глухият ропот на онеправдания моряк - така и не стигна по-високо ..
===
прав или изправян
| |
| |
| 
|
|
