Зравей Мила,
Здраейте всички.

Ето какво мога да споделя.

Филмът определено си струва гледането.
Изчистен е от всякакви излишества и това за мен е достойнство. Няма увъртания, хитруване, псевдо интелектуализация.
В този смисъл - сюжетът е бих казал строго линеен. Може да се начертае на лист хартия. Няма резки обрати и изненади.
Всичко случващо е логично. Не може да се каже, че има грандиозни изненади или обрати.

Схематично казано - изследва се един от най-щекотливите въпроси занимаващи постоянно хората.
Оправдава ли целта средствата за постигането й. И (като бонус трак) имаме ли право да съдим себеподобните си и най вече тези,
които са ни най-близки.Толкова близки, че понякога започваме да ги възприемаме като предмети, задължени да ни служат.
(Именно това е мнението ми за егоистичното обективиране на майката, при първоначалната рекакция на сина. И разбира се давам си сметка, че отстрани е лесно да съдя съдещия. Но мисля че то (съденето) е неизбежно за всички ни. Част от човешката същност.)

И да - отдавна е отговорено на въпроса. Не всяка цел оправдава всяко средство. В конкретния случай обаче въпросът по-скоро не стои точно така.
Средството, жертвата, която се иска и в карйана сметка се дава (не с удоволствие разбира се, но макар и с известна неприязън в началото - не и с непримиримо отвращение)
е повече от естествена. И някак си на главната героиня и е спестена пълната степен и цялата жестокост на възможните в подобни ситуации унизение, омерзение
тоталното смачкване и изхабяване на личността. Дори данъкът обществено мнение бе заплатен от героинята (щях да кажа протагонистката) с достойнство и с поне 22 % добавена стойност.
Съвсем не казвам че направената жертва е нищожна. По скоро казвам, че филмът е малко фантастичен в изчистената (неомърсена) форма на изпозлваната фигуративност или още по-точно казано неизползваната графичност.

И да филмът замисля.
Неминуемо е животът ни да е изтъкан от нишки на много компромиси. Плъстени килими постилащи с добри намерения пътя към личиния ад.
Малко са възможностите например да си намерим такава работа, която да не ни принуждава към компромиси в това число със съвестта.
Впрочем работата е добър пример, защото (бидейки усилие, превъзмогване зоната ни на комфорт) почти винаги няма как да е удоволствие преди да бъде свършена.
т.н.творчество е много специфичен вид работа. Необходимото изключение потвърждаващо правилото. Но рутинната работа. Това с което вързан поминъка е нещо различно.

И ако на въпроса дали целта оправдава средствата е отговорено, макар и най-общо и абстрактно, едва ли някога ще може да се отговори математически коя е границатапревръщаща лекарството в отрова.
Кое ще натежи повече на везните на етиката. Детската сълзица или висшата световна хармония...

прав или изправян