Никакъв бекграунд за главната героиня. Родителите на детето са статисти, не знаем нищо за тях - нито какво работят, усилия полагат ли да решат драмата, какво правят изобщо, безлични. И след като фонът е пренебрегнат, приемам, че е избрано акцентът да бъде Ирина. Която обаче никой не знае що за човек е. Тя се е родила безработна на шейсет. Само дребни постни пощипванки откъм биография. Родила е мъртво дете на 17-18, синът й е роден 12 години след това. Приятелките й казват, че няма умения. Какво е правила една здрава и неангажирана с деца пълнолетна жена цели 12 години, преди хипотетично да остане вкъщи като майка и домакиня, никой не смята за нужно да знаем. Дава вид на отрудена и обрулена, обаче аз не виждам от какво. Щях да спра да гледам когато само си поотвори очите на думата "курва". Никакъв шок, нещо като вътрешен прелом, какъвто очаквам от такава свитичка героиня и от всяка почтена жена. Съмнявам се да не би могла да го изиграе, просто не са намерили за необходимо да информират зрителя за това, той сам да се сеща, че работа като курва е леко някак кофти предложение и сам да си представя евентуалните вътрешни борби. За сметка на тоя неглижиран момент, беше обилно акцентирано върху пипането на членове. И музиката ми дойде в повече - еднообразна, тежка, мрачна и най-вече неприятно постоянна. Като да внушава, че ей сега всеки момент небето ще падне, цунами ще удари, някой ще умре, най-вероятно зрителят е твърде тъп, за да осъзнае, че смъртта на дете е трагедия и безсилието на близките е кошмар, нека го натоварим и с музиката, за да не забрави какво гледа. Несъответствията също ме подразниха. Тя две седмици връща пари, значи две седмици си минават, после не беше на работа, минаха още дни. Критичният момент бяха четири седмици, а родителите за три седмици не могат да уредят транспорт. Ами поне намекнете, че няма билети или нещо друго, не аз да седя да се чудя какво се почесвате след като вече имате парите. Отиваш при приятелка с дете, докато правиш жертви за друго дете, уж трябва да си пределно наясно какво значи да нямаш работа и пари, и стърчиш и мълчиш, не носиш нито пари, нито храна, заставаш там и нищо, какво говори това. Търся консистентност, показват ми човек способен на смирение и състрадание, а тоя човек не помогна с нищо, откъде ти е дошла въобще идеята да отидеш, освен от чист егоизъм, за да се увериш, че не ти е сърдита ли, какъв човек си, тази Ирина ли ми показват. Дреболии, но образът ми издиша. Обичам да ме запознават с героите, за да им вярвам. Не съжалявам, че го гледах, и не се оплаквам. Но ми дойде повърхностно представянето на историята. Ей такива мисли.


Не критикувай, не сме всички високо художествено образовани. Гледах филма заради теб и съм приела, че те интересува кой как ще го види.

* * *
Кучетата си лаят, керванът си върви!!