Ако сега не бях станала и седнала да надраскам това, то нямаше да види бял свят, така си мисля. И дори само тоя факт, трябва да ви говори нещо, ако изобщо нещата все още ви говорят и не сте си загубили способността да ги чувате.
„Ирина Кадифето“ е филм, копродукция (Великобритания, Франция,Германия, Белгия, Люксембургна) на белгийския режисьор Сам Гарбарски. Типично европейско кино. Филм, който няма да избоде очи и проглуши уши, обаче така ще те жегне, че ще те вдигне от леглото посред нощ да кажеш 2 думи за него. Излязъл е през 2007-ма, а чак сега го виждам и не мога да се съвзема от шока. Да се чуди човек, че все още има неща, които могат да въздействат по този начин.
Чета и се смея с глас на анонса за филма в едно изречение:
„За някои секс услуги визията и възрастта нямат значение...“
Сега, ако човек за пръв път го чете това, без да е гледал и чувал за филма, какво си представя, а!? Секс-телефон?Тц! „Ръчен" секс“!
Както и да е. Фабулата в едно изречение е:
Възрастна вдовица търси начин да събере пари за животоспасяващо лечение на своя внук и да повдигне духа на своя син и неговата съпруга. Отчаянието я отвежда в секс клуб.
После следва сюжетът, ама него няма да ви го разказвам, въпреки, че много се изкушавам. Филмът е шокиращ и фрапиращ. Не самата филмова история, а начинът, по който е разказана. Шокираща история от гледна точка на обикновения зрител, който може да е чувал, гледал, чел какво ли не, но все пак сбственият му живот си е доволно скучен, прозаичен и предсказуем.
Гледаш и си даваш сметка, че не е филм от не знам си каква висока проба и все пак не можеш да се откъснеш, не може да го изоставиш и да не го изгледаш до край и да се чудиш всеки момент какво всъщност, може да са измислили още сценаристът и режисьорът. А разказът си тече толкова леко и непринудено, сякаш е една най-естествена и ежедневна история и в същото време, не можеш да излезеш от състоянието на шок, дискомфорт, конфуз...
Сюжетът – да пооткрехна малко - е провокативен - възрастна жена печели от услуги в секс шоп. Причината й е хуманна, а дали достойнството й е високо или ниско е предизвикателство за всички преценяващи - герои, зрители и критици. Действието се развива в лондонския квартал "Сохо" и британската критика е безпощадна с наградата "Златна плесница" (палма-шамар) за най-лоша драма на "Ирина Кадифето"!! Ти да видиш! Нещо като наградите „Златен скункс“ и „Златната малинка“:-))
Както на времето Ирина Флорин я спукаха заради тъпия текст на „Цвят лилав“, обаче цял народ години наред си го припява. Че и тоз филм, не знам на кои англета им е накривил шапката, но филмът стърже с лакът по емайлиран леген и никого не може да остави равнодушен.
В главната женска роля е Мариане Фейтфул, бивша певица, чиято красота личи въпреки възрастта. Може и да е била красива някога, ама сега си е типична тетка, но толкова симпатична, толкова изненадващо близка и разпознаваема. В ролята на съдържателя на секс магазина е Мики Манойлович, наш човек, сърбин, бе:-)) Двамата без съмнение допринасят за по-разчупената и по-източноевропейски топла атмосфера.
Мога да пиша още много, но повече ми се ще да коментирам с някой, който също го е гледал, защото филмът има страшно много подтекст, гледни точки и неподозирани, изненадващи ракурси и обрати. Един много, много богат филм на съдържания и смисъл.
Върнете си го по БНТ-то или си го намерете онлайн, гледайте го и елате да изреагирате/ме
Редактирано от MilaO6 на 28.06.24 01:53.
|