Ей, Алиса, отдавна се канех да те питам, но все нямаше повод - как ти влияят различните цветове, засягат ли те на емоционално ниво, или си претръпнала професионално?

О, напротив, аз релаксирам най-качествено чрез съзерцанието на цветове. Бъркането на боички и практическото им приложение са ми по-скоро умствено занимание, но чистата проба релакс, изпразване на съзнанието от всичко друго и презареждане на батериите май съм го култивирала подсъзнателно от години, тъй, щото за секунда да превключа само с едно отместване на погледа към гледка през прозореца или към картина, снимка и да си доставя състояние на кеф и покой, колкото ми е нужно за момента - за броени секунди, минути, час, докато мозъкът ми пак заработи в стандартния "как да се справя с еди-кой си проблем" режим.

Обичайно, и най-семплата природна гледка с все цветове, форми, светлосенки, нюанси и игра на светлината, пък била тя и съзерцание на китки във ваза, растенийце в саксийка или една педя тревна площ ми върши работа. Дори градските пейзажи - винаги има цветни петна и в най-сивите - от автомобил, пране, минувачи, улично осветление, дневни светлосенки, всичко е в непрекъснато движение и се променя само с едно отместване на погледа и промяна на фокусното разстояние. Реално, на домашния интериор или облеклото не обръщам особено внимание, само най-необходимото, за да не ми дразни окото. Примерно, никога не бих наела стая или жилище в определени крещящи агресивни дразнещи ме цветове и цветни съчетания, ако трябва да прекарвам часове вътре. Но, това е много субективно като усещане - някой се чувства прекрасно в яркочервена спалня или в отровнозелена стая, друг - не. На мен фиксираното цветно еднообразие ми омръзва. До степен, да подбера цветни съчетания за интериора в дома си, да остана доволна от резултата и след 2-3 седмици доволство и възхита буквално да спра да ги забелязвам. Сигурно, ако ме въдворят принудително в крещящо дразнеща ме от цветови дисонанси стая, след броени дни, пак ще спра да ги забелязвам. Може и да е някаква професионално култивирана приспособимост към цветовете като емоционални дразнители, не знам. Няма как да определя, защото за мен хубав и неприятен цвят няма, освен като първо впечатление, и то, в сравнение с друг. Но, със сигурност, цветовете и комбинациите им въздействат сетивно на емоционалните възприятия и дори влияят на емоционалните състояния на всеки зрящ. Но, кои, на кого, как е много индивидуално.