се чества 318 свети богоносни отци, участвали в Първия все­ленски събор в Никея.
Поводът и причината да се свика този събор били следните че в град Александрия се явил един свещеник на име Арий, който не споделял учението на св. Църква.

Идващата събота е черешова задушница. А следващата неделя е Петдесетница - рожденият ден на земната Христова Църква.

"......Арий учел, че Иисус Христос не бил истински Бог, единосъщен и равночестен на Отца, а бил най-съвършеното Негово творение. Арий успял да привлече на своя страна някои светители, като например известния църковен историк Евсевий Кесарийски, Евсевий Никомидийски, Павлин Тирски др. Лъжеучението на Арий започнало широко да се разпространява сред вярващите и застрашавало веровото единство в Църквата. Това наложило да се свика всехристиянски събор, на който било обсъдено и осъдено това учение. Съборът бил свикан със съдействието на тогавашния римски император Константин Велики (признат впоследствие за светец) през 325 г. в малоазийския град Никея. На тоя събор, както се спомена, присъствали 318 отци-епископи от цялата вселенска Църква и затова този събор бил наречен „Вселенски“. Между най-изтъкнатите свети отци, присъствали на събора, нека споменем Александър Александрийски, Николай Мирликийски, Спиридон Тримитунтски, Силвестър папа Римски, Евстатий Антиохийски, Макарий Иерусалимски, Осия Кордубски и др. Секретар на събора бил младият александрийски дякон Атанасий, бъдещият епископ Александрийски, назован впоследствие „Велики“.
На този събор било осъдено учението на Арий като еретическо, а самият Арий бил осъден на анатема и низвергнат от свещеническия чин. Съборът формулирал и приел Символа на вярата - православното учение за Бог Отец и въплътения Син Божий Господ Иисус Христос в седем члена съгласно с Христовото евангелие. После, на Втория вселенски събор, състоял се в Цариград през 381 г. по повод ереста на Македоний, който неправилно учел за Третото Лице на Света Троица - Светия Дух, този символ бил допълнен с още пет члена и затова е из­вестен под името „Никео-Цариградски“. В него се съдържат основните истини на светата православна вяра.
На Първия вселенски събор бил решен и въпросът за празнуването на великия християнски празник Пасха (Възкресение Христово) - в първия неделен ден след първото пролетно пълнолуние, и били постановени и 20 правила относно управлението на Църквата.
Въпреки обаче, че Арий бил осъден, той продължавал да насажда своето лъжеучение, което застрашавало единството в Църквата. Той подал молба до император Константин да бъде отменено наложеното му наказание и отново да бъде приет в църковно общение. Императорът счел молбата за искрена и в името на църковния мир настоял пред Цариградския патриарх Александър да бъде удовлетворена въпросната молба. Патриархът не бил съгласен с царската воля, но не намерил в себе си сили да й се противопостави. Определен бил и денят на помилването на Арий и приемането му отново в лоното на Църквата. През нощта, в навечерието на тоя ден, патриархът усърдно се молил Богу да не допусне да бъде приобщен към Църквата осъденият от Вселенския събор еретик. На другия ден, когато Арий, съпроводен от своите съмишленици, отивал към църквата „Св. Апостоли“ (по-късно на нейно място бил построен от император Иустиниан величественият храм „Света София“), където трябвало да стане приобщаването, по пътя Арий почувствал порив към естествена физиологична нужда. Отбил се в едно отходно място, но тук позорно завършил своя живот - намерен бил мъртъв с изхвърлени вътрешности. Така патриархът се избавил от трудността да изпълни едно не в съгласие със съвестта му дело, а Христовата Църква - от бедата да приеме злочестивия еретик......"