се нарича неделя на самарянката.

Малко инфо по въпроса:
"...в евангелския разказ за самарянката става въпрос за призоваването на една жена-апостол, говорим за св. мъченица Фотина (Фотиния). Всъщност Фотиния (Светла) е християнското й име, което получава при кръ­щението; рожденото й име не е известно.
...................................
Една неочаквана среща с Господа Иисуса така обилно напоява, стопля и просветява душата й, че тя оставя всичко (буквално и преносно) и става пламенна Христова последователка. След като приема св. Кръщение и името Фотиния, тя, заедно с по-малкия си син, се отдава на благовестническа дейност. Приела живата вода на Словото от Самия извор, тя щед­ро я разливала в душите на гладните и жадните за правда. Пропо­вядва не само в Палестина, но и в Африка и Италия. По-големият й син Виктор е римски военачалник и като такъв трябва да прес­ледва и да предава на съд християните. Вместо това той ги укри­ва, защитава и като своята майка ревностно проповядва Еванге­лието.

Всичко това се случва по жестокото Нероново време. Виктор е заловен и изправен пред императора. За изненада на всички за­едно с него се явява и майка му Фотиния, и брат му, и петте сест­ри на майка му. „Защо идвате и вие?” – пита ги учудено Нерон. „За да те научим да почиташ Христа!” – отговарят бъдещите мъ­ченици. Това силно разгневило императора и той заповядва да под­ложат на жестоки мъчения непокорните. Смазват ръцете им с чу­кове върху наковалня, бият ги с бичове и тояги, а накрая отрязват ръцете им. Но Бог им дава сили и облекчава техните страдания; и в тъмницата те проповядват Христа, превръщат затвора в храм Божий. Палачите обаче продължават мъченията и, безсилни да сломят волята им, умъртвяват всички. На Фотиния одират кожа­та, а тялото й хвърлят в кладенец. Това става в шейсет и шеста година; паметта на св. Фотиния се чества на двайсети март.

Днес е пета неделя след Пасха – Неделя на самарянката. Не­делята е наречена така, тъй като, както чухте, днес се чете евангелския откъс, в който св. евангелист Йоан Богослов ни предава беседата на Христа с една жена самарянка. В тази забележител­на беседа Спасителят говори за живата вода и за нейното чудот­ворно и животворно действие. Тази жива вода, както всички зна­ем, е учението на Господа Иисуса и благодатта на Св. Дух. Който пие от нея, който обилно пои душата си с тази жива вода, той нико­га не ожаднява, а сам става извор с вода, която носи Евангелското учение и благодатта Божия преражда, преобразява и възраж­да човека и живота. Тя е като лекарство, което премахва болес­тите и недъзите на греховете и пороците, като балсам, който леку­ва язвите на нечистите помисли и намерения, като живителна влaга, която дава подтик и растеж на всички добродетели. Действие­то на тази жива вода, която ни дава Христос, твърде често е бър­зо и незабавно. Вкусилият от нея е така въодушевен от нейната сладост, че няма търпение да я сподели със своите ближни и така сам става неин извор. Точно такъв е и случаят със самарянката. Тя оставя стомната си пред кладенеца и бърза да се върне при своите съграждани, за да им съобщи, че се е срещнала и разгова­ряла с един необикновен човек, който може би е Самият Христос. Душата на тази не особено благочестива жена е напоена с живата вода на Господа и тя бърза да напои с нея и своите ближни, като ги довежда при Христос. Така самарянката, по думите на св. Йо­ан Златоуст, извършва едно истински апостолско дело. Господ Иисус остава и два дни проповядва в Сихор. Мнозина разтварят не само домовете си, но и сърцата си за Него. Може би ще се запитате каква е съдбата на жената самарянка? Преди малко аз ви я разказах. Мъченицата св. Фотиния, отдала живота си за вя­рата в Господа Иисуса, е същата самарянска жена, която разго­варя със Спасителя при Якововия кладенец. Каква необикновена участ! Св. Фотиния загива, като хвърлят тялото й в кладенец. И както често става в живота, кръгът се затваря. Тази, която при кладенец оставя греховния си живот, в кладенец оставила и зем­ния си живот и се преселила в другия – вечния блажен живот. Грешната, презирана от юдеите самарянка отишла при кладенеца за обикновена вода, а си налива живата вода на спасението. Зем­ният път на жената самарянка – св. Фотиния е удивителен пример за това как Божията благодат преобразява и възражда и най-грешната душа и издига човека от сивите низини на греховното ежедневие до висотите на мъченичеството...."