До сега всеки, който - сериозно - съм го чул да казва "дай ми пари, не ум", е:
1) или беден до просия, и/или
2) не заслужаващ дори стотинка в кредит към някаква идея.

Такива личности обикновено са прекалено тъпи да сложат молив на хартия и да сметнат приход / разход, камо ли план да имат, че пари (незнайно от къде добити) да им послужат - освен в безконтролно безразумно безцелно харчене.

На кратко, ползващите - да повторя, със сериозно намерение - израза "дай ми пари, не ум" са си чиста проба интелектуалци.

Сега, не изключвам някога някъде някак да срещна изключението, което съвсем да очертае и подчертае правилото, да?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите