16-19 бях абсолютно безгижен. Имах висок успех и не се стягах за кандидатстването, имах много приятели, никакви забрани от нашите и спомените ми са за един безкраен купон. Все пак не бих избрал тях за най-любимите

21-25 - всичко мога, всичко знам, не се спирам пред нищо и опитвам от всичко. Безкраен низ от успехи, а парите сякаш идваха от въздуха. Но не, не са ми те най-любимите.

30-35 - Запознанството с Бейби, сватба и деца, създаването на фирмата ми. Имам един спомен. Много е стандартен, всеки го има. Сутрин. Мързеливо се събуждам от катерещи се върху нас детски ръчички и крачета и премрежено виждам как се преплитат косата на Бейби и косите на децата. Имам чувството че продължава безкрайно. Тогава, честна дума, бавно като балон в гъста течност се появи мисълта, че ето сега, точно в този момент съм щастлив и ще трябва да го запомня.
И така. Запомних го.
Не беше само така, смъртта на баща ми все още ме прерязваше като с нож, носех една буца в гърдите заради огромните неизвестни, имаше проблеми, имаше безпаричие, не всичко ми вървеше и някъде по онова време за малко да изпусна нещата с алкохола, но тази възраст си избирам. 30-35 е най-любимата ми възраст!