Факт е, че редовият българин не можеше да пътува извън България,освен в братските социалистически страни и пак след детайлно проучване.

Не съм била в музикантския бранш, но очаквам ти да ми разкажеш как и кои от вашата гилдия пътуваха, не в братските страни, а в гнилите капиталистически страни. Интересно ми е, винаги съм си задавала този въпрос.

Ами ей тъй, Ружо, можеха. Бюрократичните подробности точ в точ ще ти ги разкаже Донка, ако иска, но през държавната дирекция Музика /май така се наричаше/ всички музикални изпълнители можеха не само да пътуват по-свободно, но и да сключват договори за работа в чужди държави от ония зад желязната завеса.
Пораснах в компанията на такива в нашия град още през 70-те - най-обикновени талантливи момчета и момичета с добра музикална подготовка, които след гимназия, някои и консерватория, си сформираха групи и през 80-те вече живееха и работеха като музиканти с договори в западната Европа - връщаха се през отпуските, събирахме се, обсъждаха си настоящите и бъдещи предложения, договори, ангажименти, възможности, на които тогава много не давах ухо, но факт, че в този бранш си бяха... как да го кажа, "помазани" не просто да пътуват, но и да работят извън желязната завеса.

Та, не разбирам на какво толкова се дивиш. В музикалния бранш нещата бяха доста по-лабави откъм забрани и изисквания - въпрос на соц. държавна политика - дори отколкото в другите арт професии и браншове. Да си станала музикант, не библиотекарка, и ти щеше да пътуваш и работиш свободно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите