|
Обещаното извинение, щом не си намеквала за моя персонална богоизбраност. Извинявам се.
Дядо ми не е бил в Белене, а в някакъв друг лагер, по-лек. За пръв път го научих точно покрай пътуванията си и то с недомлъвки. Нашите не бяха членове на БКП, но и “горяни” не бяха. Никога не са обсъждани вкъщи политически въпроси, не са ме нахъсвали нито за, нито против. За недовършеното образование на баща ми научих СЛЕД 89 г. Просто нашите ни спестяваха сътресения. Обикновени скромни хора без политически напъни.
Как пътуваха неконцертиращите (кръчмарските) музиканти? Ами в мойте очи тогава - най-обикновено.
Подбрах оркестър, направихме рекламни снимки и касетка, изпратихме ги в чужбина на импресарии, чиито адреси любезно ни предоставиха други музиканти, вече пътували. Бяхме интересна група, получихме договори, в Импресарска дирекция. Подадохме документи, за паспорти и разни разрешения (канален.ред), появи се проблем. С решението от милицията. За шефа на групата!
Тогава за пръв път мама промърмори нещо за дядо ми. За мен това бяха абсолютно нови проблеми, дотогава всичко ми се беше случвало “по ноти”. Сестра ми (също АБСОЛЮТНО аполитичен умнокрасавец!) ме срещна с една нейна колежка, тя ме поразпита, дори не помня за какво, и после отказът “падна”. Приех го като недоразумение.
Всичко това беше съпроводено със страшно много странични еуфории, емоции, репетиции, шиене на костюми, репертоари, вадене и учени на песни - случи се неусетно всичко накуп. И за кратко време. После си отпътувахме за Скандинавия и така тръгна. Няколко месеца там, после скандинавският импресарио ни “препродаде” в Швейцария и колелото се завъртя, бяхме много успешна група, просто повече се “разбрахме” с швейцарската и западноевропейската аудитория.
Като цяло ТАКА пътуваха музикантите. Нали това попита.
После имаше и други приключения с ченгеджийски характер, много яки, които биха накарали много хора да се шокират, че не съм отчаян евроатлантик. Но аз съм горда пред себе си, че съм преживяла всякакви разнопосочни неща, и съм се ориентирала правилно, cпоред мен. Може би малко късно, но по-добре късно, отколкото още по-късно!
Пък и светът се променя непрекъснато и това променя и моите преценки.
ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!
|
Re: най-любимите ВИ години [re: RujaKaramfilova]
