Изкуството е и наднационално, и нацонално, а може да бъде и съвсем конкретно и персонално. Да не задълбавам, но изкуството се корелира с всякакви нива, наднива и поднива, стига човек да ги открива.

Докато гледах филма, въобще не знаех, че сценаристът не е българин., че в сценария има френски пръст. То даже и и режисьорът не го знаех кой е. Просто си търся специално български филми, намирам, гледам и така. В тоя филм, точно атмосферата така ме жегна, върнаха ми се съвсем ярки спомени, веднага долавях дори загатнати нюанси и пр. Та още по средата тръгнах да търся кога е правн филма, кой е режисьор, сценаристи и прочее... Понеже точно за атмосфера говорят и двамата, те всъщност са и съсценаристи. Абе глодеше ме нещо, викам си нашите така да са задобряли, кой е тоз, викам си , режисьор, който така точно да долови атмосферата на онова време, след като минаха толкова години и на мен лично ми убягва тази специфична тогавашна атмосфера, а и гледам и режисьорите, около моята възраст и те са я позабравили, защото нищо не ме жегва като им гледам филмите...

Сега разбирам, какво точно е станало в тоя филм, защо толкова силно събужда автентичните за онова време асоциации, чувства, настроения. Балабанов 86-та отива да доучва във Франция и 90-та решава да остане там и да не се връща. В началните години на прехода сигурно е поддържал по-живи връзки, със сигурност е следил и наблюдавал какво се случва тук в началото, а после си работи във Франция. Той тогава е бил 40-50-годишен. Събитията малко преди и малко след прехода остават последните фиксирани ярки спомени за онова време в България. После го поглъща животът във Франция. Всички ние, които сме останали тук, имаме донякъде размити вече спомени от онова време, защото върху тях са се насложили много по-нови и живи спомени, животът ни е бил интезивен и при нас промените са изтласкали онази свръхсетивност за онова време, докато при него се е запазила, защото е било последното живо нещо, което е преживял интензивно тук...

Затова и му се е получила тази болезнена и до болта позната атмосфера. Като прибави към това и приносът на Кариер, който пък е привнесъл спецификата на френското кино и умението му да предава така типичната тягостна обстановка. Аз винаги съм обичала френското кино може би, защото намирам общи и допирни точки с нашето в една особена носталгична протяжност и забавеност, която дразни други:-))

Не е случаен и изборът на Михаил Билалов в главната роля. Той има френски период в биографията си.

С една дума филмът има интересен бекграунд, а философските размисли на Балабанов, сравненията му между България и Франция, българите и французите привнасят допълнителна информация и осветляват филма и от други ъгли.

А филмите, които си изброил са най-запомнящите се заглавия за 2023 - говорим за български филми. Но от НФЦ тбелязват, че 2023г. е най-силната година за българското кино, като тенденцията започва още от 2022. 12 нови български филма са били представени на Фестивала на българските игрални филми "Златната роза" във Варна, но най-запомнящите се са тези, които успяхме да гледаме:-))

Има и сериали бе, как да няма. "Вина" от миналата година с продължение и през тази, "Войната на буквите", "Много мой човек","Животът на Жоро", "София вкъщи", "Всичко за сина ми", "Алея на славата", "Клетката", "Алфа". Аз съм гледала само първите два и малко от "Клетката".

Има българско кино, има филми и сериали, само време да има човек, ама няма:-))