|
Олеле, олеле, омишмашвам, драскотя...
Няма сравнение между Кариер и Георги Божинов и през ум не ми е минало, какво сравнение?
По средата ми даде малко почивка с Анани Явашев, името ми изскочи свързано с приятно усещане, харесвал съм го. Гугълнах, веднага го познах и си го припомних като присъствие, и глас. Пише че преди две години е починал и че синът му работи към/във/за или със екипа, който продължава да представя наследството на прочутия му чичо. Кръвта вода не става.
П.П. Мисля или по-точно представям си, че света на изкуството е над-национален и освен това - че тези емоции, които за нас са повод за сочене с пръст, като съжаление, срам, вина, завистзлобаядмъст... за творците са материал, средство на труда им, пластилин с който да моделират.
Както вече написах, не смятам че Балабанов и Кариер използват тези чувства тук, напълно промених мнението си за това, но знам, че други български режисьори го правят. Това което видях до тук през 2024та година сякаш показва че черната безнадежност (Теди Москов, Явор Гърдев) в българското кино вече е демоде. Гледал съм:
Чума
Уроците на Блага
Васил
Досието Петров сега
Сякаш са това но може и да изпускам нещо
През 2023та не помня и един български филм да съм гледал, нито дори серия от сериал.
П.П.П. Излъгах- Прасето гледах, но само защото познавам Драго Шолев
|
Re: Досието „Петров" – един закъснял филм [re: MilaO6]
