Изгледах го и аз. Остави ме напълно безразлична. Не ми показа нищо ново. Нито по интересен начин.

Кой не знае, че нещата са се случвали точно така? Някои сме ги изживели в първо лице. И още продължават да се случват по подобен начин, с малко променен стил и много повече пари.

А образите… човекът честен бунтар, който винаги се бунтува в началото, и после винаги приема?
————
Впечатлиха ме малко някои дреболии. Първата беше на директора на театъра. “Отнеха ни субсидиите… откъде пари за заплати, за декори…принудих се да дам мазето под наем…” Е що така без субсидии, братО? А, да, комунизмът си отиде…

Другите ги забравих, ако се сетя ще ги споделя. За разлайване.

Много повече ме интересува какво се случва ДНЕС. Вместо да търся в миналото подхранване на самоожесточаване.

В този ред на мисли - по-интересен ми е (от темата ти) разказът за французите.

ПОЖИВЕМ - УВИДИМ!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите